Музейки на открито

Брюж, Белгия. Идвайки от Антверпен с автомобил, човек, решил да разгледа историческия център, няма друг избор, освен да паркира на огромен обществен паркинг. Просто пътят го отвежда там и само там. След това може свободно да влезе пеш в стария град с прекрасно поддържаните му къщи, магазини и заведения. Не че това е много вълнуващо. Питайте героя на Колин Фарел от едноимения филм “В Брюж”.

Един мой приятел пак така, от любознателност, попитал своя позната от Копривщица какво интересно се случва днес във възрожденската ни “перла”. Последвал лаконичен, но изчерпателен отговор: "Тук, от 1876 година нищо не се е случвало."

И така, подготвен с тази информация и с много лични впечатления през годините, преди няколко месеца за пореден път посетих градчето. За да остана неизненадан от нищослучването там.

Но пък колата си мога да спра директно на мегдана или където и да е по калдъръма. Яко е! Нещо като “драйв-ин-музей”! Защото, нали това е Копривщица, град-музей. Все още. И като всеки български музей и тук миризмата на нафталин и паяжина се стеле отвсякъде. Добре де, примесена е с тази от скарата и останалата ресторантска дейност.  Сергийки, които предлагат сладка, малиново вино и плетени чорапи. Мекици с кафето, народна музика и лай на кучета. Рустикална романтика.

От славата на процъфтяващия абаджийски, терзийски и гайтанджийски еснаф нищо не е останало (кой ще се трепе да гледа многохилядни стада овце за вълна, особено след като е чел началото на “Записките”). Както и от безогледно похарчените пари от завещанието на хаджи Ненчо Палавеев – благодетеля на Копривщица, оставил 450 кг злато и 45 милиона златни лева, предвидливо депозирани в швейцарска банка. Партията успява да ги похарчи “чак” през 1980 г.! Паметникът-костница на Априлци, издигнат на площада с негови пари, е направо малка пластика, сравнен с мегаломанския комплекс, посветен на Хвърковатата чета на Бенковски, бетониран от същата тази партия. Хаджията има ли поне бюст? Не. Той не е пукал по башибозука, не е “хвърчал” по китните поляни и се споминал на преклонна възраст. Имал е два такива, по смътните спомени на някои от местните престарели. А сега има нещо, наречено гръмко “Инициатива за възстановяване на бюст-паметника на Хаджи Ненчо Дончев Палавеев”. С фейсбук страница! 2 поста за 3 години и цели 29 “заинтересувани”.

Иначе мрежата е залята от снимки на хора в потури (от аба, онзи плат от овчата вълна, сещате се…) и калпаци. Те са развяли националния байрак (о, турска дума…) с огромен герб. Вметка – според закона за държавния печат и националното знаме флагът е без герб. Но за сметка на това този от преди 89-а беше с герб. Искаме си го така. По-шаренко, и по-патриотично е!

След като за един, или, ако разполагате с по-здрави крака, зрителна памет и любознателност – за два дни разгледате всичките 6 музея в града, не ви остава много. Да не говорим колко старомодно са представени експозициите. Как точно остарели снимки с текстове от по 30 реда ще задържат вниманието на Кънтърстрайк поколението? Мултимедия, интерактивност, триизмерни визуализации? Ох, вярно, парите на хаджията свършиха отдавана. А и той, завалията, бездетен си отишъл от този свят и не е оставил наследници, които да са будната памет и съвест на този наш възрожденски-соц-музейко. В който друго, освен да си пийнеш (под съпровода на македонски песни), просто няма какво да се случи. Но за да не случи така, че след името на хаджията да се забрави и това на Каблешков, нека оберем паяжините, нека приберем потурите при портрета на Тодор Живков и да погледнем какво правят сакскобургготските поданици в подредения до скука Брюж.