На Коледа Щастието среща Любовта

Малките деца пишат писма,а ние големите ги реализираме. И в дете се крие голямо щастие! Да се сбъдне мечтата тина Коледа и да видиш как грейват очите на любимите хора при вида на мечтания подарък. Има магия във всичко!

Понякога магията се случва неочаквано, в среда, в която дори не подозираме! Смяната на обстоятелства и хора, подреждат енергията на общуването по начин, по който постигаме близост с напълно непознати. Казваме си неща, които не бихме споделили с близките си, може би защото смятаме, че няма да ги срещнем отново. Но точно тези хора ни дават безрезервно разбиране и топлина и точно те ни провокират да ги предлагаме безрезервно. Парадокс! Колко пъти сме се колебали дали да поговорим със стар приятел, когато  му е трудно, за да не го притесним, ако предложим помощ? И колко пъти сме отказвали подкрепа точно, когато ни е била най- нужна? Доколко можем да бъдем искрени с тези, които наистина обичаме и да предложим любовта си без ограничение и без безсмисленото чувство, че ще изглеждаме глупаво?

Кога станахме толкова предпазливи и затворихме истинските си чувства  в добре оформени кутийки с надпис „Мълчание“. След първото разочарование? След разпилените надежди?  Кой от нас не ги е преживявал? След тях имаш избор - затваряш сърцето си за всичко,  защото е сигурно, че така няма повече да бъдеш наранен. И мълчиш. Мълчиш , когато изпитваш съпричастност. Мълчиш,  когато изпитваш любов.

Е, понякога и в тишината тези чувства звучат достатъчно красноречиво. Страшно е, когато ги ПРЕМЪЛЧАВАМЕ. Тогава те бавно залиняват и дори умират, защото никой така и не разбира за тях. Също както се случило със Щастието и Любовта в онази притча. Хората ги пренебрегвали и те бавно загубили от силата и красотата си. Едва , когато се срещнали възвърнали предишния си блясък. Обещали си да бъдат винаги заедно. И е наистина така. Трудно постигаме щастие без любов и  трудно привличаме любовта, ако не сме щастливи! А те винаги са някъде наблизо, не скрити, както често обичаме да казваме, а направо пред очите ни. В гласа на любимия човек и в усмивката на децата ни. В прегръдката на приятел или в дома на родителите ни. Важно е  да сме готови да ги споделим.

Има една част от денонощието, която е само за ПРЕВИЛЕГИРОВАНИ. Тези ранобудници,  които отиват на работа преди още градът да пожелае да чуе за събуждане и тези, които изобщо не са заспивали. Те имат изключителния шанс да посрещнат онзи миг преди разсъмване, когато малки разпилени късчета зора се плъзват по небето като тиха експлозия. Неповторимо преживяване, като истинската Любов. Аз получих този подарък преди два дни. И първата ми мисъл беше да го споделя. С технологиите,  с които разполагаме това сега изобщо не е трудно - да запечаташ картинката и да я пуснеш в социалните мрежи.

Различно е да споделиш чувството и е важно точно с кого би искал да го направиш. Тези хора, които изникват в съзнанието ни са именно тези, които обичаме. Подарете им за Коледа това: СПОДЕЛЯНЕ.

Аз избрах моя подарък. Желая Ви СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!