Научната фантастика, която всеки ПР специалист трябва да прочете

Много хора ми се чудят защо толкова харесвам научната фантастика. Опитвам се да обясня, че тя е като всяка една друга форма на литературата. Просто е разположена в леко различна реалност – или в бъдещето, или в миналото, или на друг свят, или в някаква комбинация от всичките ситуационни  възможности. 

Но иначе си остава абсолютно същата по смисъл и съдържание. В нея има любов, приключения, измяна, геройство, патриотизъм, икономика, политика, социални проблеми, класови борби… Всичко, което се среща във всяка една „класическа“ книга. Може би първоначално е объркващо, че вместо с дилижанс, придвижването става с фотонна ракета, ама като не се обръща внимание на тези дребни детайли Дикенс си е Дикенс, например. Даже предлаганите възможности са много повече, защото липсват ограниченията на ситуационната обвързаност с реални събития, географски местоположения, историческа достоверност или други подобни. Остава само негово величество сюжетът. Само идеята и нейната реализация, както и извайване на цялата вселена наоколо. Прекрасно. А и много по-трудно.

Освен забавление, научната фантастика представлява страхотен полет на фантазията. Пренасянето в друга реалност отваря съзнанието за новото, за възможните бъдеща (само във фантастиката и темпоралната механика думата „бъдеще“ има множествено число), изважда ви от удобните обувки на ежедневието и ви кара да мечтаете. Но и разглежда напълно реално проблеми, както и говори за много професионални предизвикателства.

Така и така сме празнично настроени, ще ви разкажа за книгите, които смятам, че всеки комуникатор трябва да прочете. Е, не е задължително, но ще се забавлявате.

1. „Играта на Ендър“, Орсън Скот Кард (Endrew’s Game, Orson Scot Card). Пътят на малко момче от училищната скамейка до лидер на Земната армада, унищожаваща цяла извънземна цивилизация, която е потенциална заплаха за планетата ни. Цялата книга представлява наръчник за брутално възпитание на бъдещи лидери. Или бъдещи диктатори. Както и пособие за управление на вътрешните комуникации в едно училище. Макар и леко нестандартно. Интересно ми е как ли биха реагирали бг-мамите, ако им кажат, че това вече е официалният учебник за възпитание.

2. „Фондациите“, Айзък Азимов (The Foundation Series, Isaac Asimov). Може би заглавието по-скоро трябва да се преведе като Основаване, няма нищо общо с НПО-та, грантове и т.н. Разказва се за група психолози, начело с гениален математик, Хари Селдън, които създават нов клон на науката – психо история. С помощта на точни математически уравнения, на основата на възможни психологически реакции на големи групи хора, те могат да моделират бъдещото развитие на цялата цивилизация и да създадат нова история на Галактиката. Макиавели в космоса и бъдещето. Прекрасен учебник за политолози и други манипулатори. Government relations в истински вид.

3. „Галактическа болница“, Джеймс Уайт (Hospital Station, James White). Страхотен разказ за болница, предназначена да лекува всякакви видове същества. Много извънземни, с няколко човешки доктори и военни, които да комуникират и установяват правилата в тяхната общност. Д-р Хаус в центъра на Галактиката. Страхотни примери за вътрешни комуникации. А и за Human Resources практики. От тази книга научих за метода на „създаване на общ враг с цел заздравяване на екипа“. Примери за кризисни комуникации. Ама много кризисни. И леко комуникации. Да не мислите, че вие имате затруднения? Пробвайте да направите прес-конференция с извънземни, които комуникират само с промяна в цветовете. Или пред журналисти, които са телепати. Звучи фън, нали? Не знам дали знаете, но НАСА вече имат разработена комуникационна стратегия какво да се прави, ако се срещнем с извънземни. Има алгоритми какво да говорим. А и как да направим прес-конференция с извънземните. Сериозно, вижте на сайта на НАСА. J

4. „Игрите на Вор“, Лоис Макмастър Бюджолд (The Vor Game, Lois McMaster Bujold). Изобщо целият опус за Майлс Воркосиган. Истински политически роман за израстването на млад кадет до военно-началник, въпреки физическите си недъзи, благодарение само на разума и манипулативните си способности. Истински пример за Brand Development, изграждане на образ. Даже няколко образа, в случая на Майлс. Прави се успешно на военен пират, княз на далечна държава, но и примерен член на кралското семейство. Стратегия, тактика, политически комуникации, много предизборни кампании. Жалко, че щабовете на последните президентски кандидати не са я чели, нямаше да допуснат толкова грешки. Има и няколко информационни кампании как масовата публика постепенно приема и свиква с хората, които имат физически недъзи. А и тези, които по един или друг начин имат различни потребности. Много доброволен труд. Изобщо, брилянтна военна книга с лек CSR уклон.

5. „Истината“, Тери Пратчет (The Truth, Terry Pratchett). Създава се първият вестник в Анкх-Морпорк с главен редактор Уилиям де Слов (William de Worde). По изключително забавен, но доста философски начин са представени темите и въпросите, които стоят пред всеки разследващ журналист. Както и въпросите дали да се пише това, което е интересно на обществото или това, което е в интерес на обществото; да се пишат неща, за които никой никога не е чувал или такива, които всички знаят, че се случват. Отношенията с властта се изследват внимателно. Струва си да се прочете какво казва лорд Ветинари. И естествено, цитира се старата поговорка: „Лъжата може да обиколи света, докато истината си обуе ботушите“. Опитът за натопяване на лорд Ветинари е класически пример за черен ПР, решаването на казуса трябва да се преподава в университетите.

Изобщо, всички книги от серия на сър Тери за различните професии: „Крадец на време“, „Подвижни образи“, „Стражите! Стражите!“, „Музика за душата“, „Пощоряване“, „Опаричване“, „Под пара“ си струват да се прочетат. Може да се научи много за възникването и тайните на много работни процеси.

6. „Щамът Андромеда“, Майкъл Крайтън (The Andromeda Strain, Michael Crichton). Сателит е докарал от орбита непознат и смъртоносен вирус на Земята, който избива почти всички жители на градче в Аризона. Тогава идва екипът по преодоляване на кризи, за да се опита да разбере какво става и какво може да се направи. Гениален роман, целият е написан в процедури и извънредни протоколи. Всеки, който иска да се занимава с Crises Management, трябва да я прочете поне няколко пъти. Заизустяването е препоръчително. Не обръщайте много внимание на вирусологията, освен ако не ви е интересна. По-скоро трябва да се обърне внимание на процедурите за превенция, процедурите за реакция, както и стриктния начин за водене на оперативен лог за цялото време на кризисната ситуация. Учебник, направо си е учебник!

7. „451 по Фаренхайт“, Рей Бредбъри (Fahrenheit 451, Ray Bradbury). Класическа антиутопия. Пожарникари са острието на управляващите, търсят и горят книги, типична препратка към тоталитарните режими. Но и към постепенната безпросветност, която е най-голямата заплаха за демократичното общество. Ще научите, че понякога пожарникарите са лошите, както и да не вярвате на официалната пропаганда. Класически институционални комуникации. Манипулации в пълен вид. Между другото, 451 градуса по Фаренхайт е температурата, на която се запалва хартията и е равно само на 232.7 градуса по Целзий. Не че има значение, просто малко полезна информация.

8. „Марсианецът“, Анди Уеър (The Martian, Andy Weir). Филмът на Ридли Скот нашумя, даже взе няколко Оскара. Но книгата си заслужава да се прочете. Предизвикателствата и методите за решаването им са описани много подробно и процедурно. А ПР-екипът на НАСА поддържа кризисни комуникации много месеци. Не се издържа лесно така.

Като бонус, един разказ. „Честността е най-добрата политика“, Рандал Гарет (The best policy, Randall Garrett). Страхотен разказ за напреднали в технологично отношение извънземни, които пленяват човек и го подлагат на разпит с детектор на лъжата. Човекът успява, като им казва само истината, да представи толкова добре нашата цивилизация, че извънземните се отказват от плановете си за инвазия. Задължително четиво за всеки ПР-специалист. Ясно е защо.

Ще завърша с цитат на сър Тери Пратчет: „Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“

Надявам се тази кратка извадка не само да ви усмихне, но и да разпали интереса ви към научната фантастика. Четете повече, няма да съжалявате. И весели празници! :)

P.S. След книгите, очаквайте скоро и препоръчаните филми.