Икономиката: Какво да очакваме до края на 2016

Политически очаквания

Времето пред избори съвпада с края на годината и естествено политическата реторика има общ знаменател – отчаяние. Преобладават оценки от рода на „най-бедните в Европа“, „стопанска криза“, „разпад на държавността“, „невиждана корупция“, „депресираща безработица“ и „България е колонизирана от Европа и Америка“.

По този повод трябва да се отбележат три обстоятелства.

• При политическите избори (и изобщо в живота) не е важно действителното положение на нещата, а какво хората мислят за него. Черните бои, с които кандидатите рисуват настоящето са нормален, рационален и почти неизбежен илюстративен похват. Те са критика на управляващите в момента, лесно се повтарят от пресата и подсказват, че промяна в управлението е нужна и предстои много работа.
• Обстоятелството, че реалистични оценки на положението почти напълно липсват или само прозират в изказванията на политиците. Не трябва да намалява усилието да се схваща действителността. Понякога, най-често тези, които са на власт се позовават на реалии. И са склонни да преувеличават „достигнатото“. Това засилва предположението, че нещо не е наред. Въпреки това в навечерието на 2016 г. нито една черните краски няма потвърждение в стопанската и бизнес статистиката. Включително „невижданата корупция“, като общ знаменател на всички оценки.
• Положителните тенденции в стопанството на България, наблюдавани от 2011 г. и особено от 2014 г. насам се запазват и при отчитането на годината страната ще бъде една от малкото в ЕС с ръст на БВП от над 3%.

Според експресните оценки на Евростат в ЕС БВП през второто тримесечие на 2016 г. се увеличава с 0.4%, спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни, докато в България нарастването е 0.7% (1.75 пъти по-високо от средната стойност за Съюза).

За същия период в някои страни ръстът е по-висок – ето каква е картината с коментар по повод предполагаемите фактори на по-доброто представяне.

Най-висок икономически растеж отчита Румъния (1.5%), вероятно частично поради понижаването на данъците върху потреблението в средата на 2015, която мярка стимулира и вътрешното търсене, и износа. В Унгария ръстът е 1.0% (там отражение дава либерализацията на пазара на труда); в Полша, Чешката република и Словакия той е 0.9% (основно поради ръст на инвестициите); и в Испания той е малко по-висок отколкото в България - 0.8%, възстановявайки предишни периоди на рецесия и в резултат на либерализация на пазара на труда, въпреки (или благодарение на) дългия период на управление на страната без редовно избрано правителство.

Тенденции на растежа

През август и септември данните за второто тримесечие потвърдиха повечето оценки, направени в това издание през юли т.г.

През август експресната оценка на БВП от НСИ отчете 3%, а министерството на финансите (МФ) без малко по-скептично - 2.9% ръст на БВП. Това ще рече, че пред юли и август икономиката дори по оценките на министерството е преминала 3процентния праг на растежа на годишна основа. На 16 септември МВФ коригира своята прогноза за ръст на икономиката нагоре, също до 3%. Една година преди това оценката бе за по-нисък ръст и „макроикономическа стабилност все още под заплаха“.

В структурата на ръста най-голям принос има вътрешното търсене, което нараства 2.5 процентни пункта (пр.п.), след това идва износът на стоки и услуги, въпреки че тук темпът на прираст спрямо третото тримесечие на 2015 г. се променя от -2 на 2% (при около 6% ръст за последното тримесечие на 2015 г.). Вносът за периода на нараства с 4.6%, но МФ смята, че това се дължи на внос от експортно-ориентираните отрасли. Иначе казано, ако преценките на тези бизнеси са реалистични, вероятно е известно засилване на ролята на износа за ръста на икономиката през следващите тримесечия. Донякъде това зависи от външно-политически рискове, на които се спирам по-долу.

Брутната добавена стойност (БДС) е обещаващ ръст от 2.5 - 2.6%, той се дължи най-вече на услугите (с 4.1% ръст), но също така и на търговия, транспорт, ресторантьорство и хотелиерство и операции с недвижими имоти, където повишението на БДС е от 0.6 до 1 пр.п. Не съвсем оптимистично е състоянието на инвестициите в основен капитал и то се нуждае от специално изследване. Ето в леко опростен вид оценката на НСИ от средата на август т.г.

За целия период от 1998 до 2007 г. делът на ПЧИ в брутното капиталообразуване на България е около и над 50%, особено висок е той в края на подготовката на членство в ЕС. С известно огрубяване може да се каже, че от 2005 до 2007 г. от 50 до почти 100% от всеки нов доход в България се дължи на ПЧИ.

Предполагаеми фактори на растежа до края на 2016 и след това

Растежът на БВП достигна 2.9%1 през второто тримесечие на 2016 г. (граф. 1) с положителен принос както от вътрешното търсене (2.5 пр.п.), така и от нетния износ (0.4 пр.п.). Растежът на общия износ се ускори в сравнение с първото тримесечие и достигна 5.1%. По-високото вътрешно търсене, както и търсенето от страна на експортно ориентирани отрасли доведе до нарастване на вноса с 4.6%. Ръстът на частното потребление се забави до 1.9% поради по-слабо нарастване на реалния разполагаем доход на домакинс-твата. В същото време, публичното потребление се понижи с 0.6%, в резултат на което приносът на крайното потребление за растежа на БВП възлезе на 1 пр.п. (при 0.8 пр.п. за първото тримесечие). Спадът на публичните капиталови разходи дове-де до намаление на инвестициите в основен ка-питал с 0.3%. За второ поредно тримесечие изме-нението на запасите имаше значителен принос за икономическия растеж, което би могло да се интерпретира като индикация за несъответствие между първоначалните очаквания на предприе-мачите за търсенето и тяхната реализацията.

Брутният външен дълг възлезе на 34.54 млрд. евро (76.7% от прогнозния БВП) в края на юни, като задлъжнялостта се понижи спрямо година по-рано във всички институционални сектори с изключение на сектор Държавно управление.