Няма нужда всички да са висшисти

Няма нужда всички да са висшисти, нито ще има къде да работят, а цели отрасли ще останат без необходимите им умения. А те по принцип би трябвало да се придобиват в модерното и практично професионално образование. Засега обаче то не дава това, което е нужно на бизнеса. Защо е така?

Истина е, че през последните години политиките в сферата на образованието все повече се съсредоточават върху подобряването на условията в професионалните училища и сближаването им с реалната икономика. Развива се и моделът на дуалното образование, при което учениците от горните класове прекарват част от учебното време, работейки във фирми от бранша, за който се подготвят. То има сериозни традиции в Германия, Австрия, Швейцария, но не и в България. Там където се провеждат пилотни проекти с помощта на водещи фирми или търговски камари те имат с успех. Но примерите все пак не са толкова много.

Разминаване между желания и резултати има и при структурата на предлаганото от професионалните училища и структурата на пазара на труда. Прегледът на несъответствията, който направи ИПИ по-рано тази година, показва недобри перспективи. Делът на план-приема за паралелките, които се занимават с хотелиерство и ресторантьорство, е почти два пъти по-малък от дяла на заетите в този отрасъл в икономиката. В специалностите, в коите професионалното образование постига най-добрите си резултати – промишлеността, строителството и транспорта, план-приемът за последната учебна година предполага доста по-малко места, отколкото отраслите заемат на пазара на труда. Разминаването между предлаганото от професионалните училища образование и нуждите на реалната икономика са и по региони. В София, Русе, Бургас, Пловдив структурата на професионалното образование е относително близо на тази на икономиката. Именно там, където възстановяването на пазара на труда обаче беше най-слабо – Враца, Видин, Кърджали се наблюдава почти пълно разминаване между предлагането и търсенето на квалифициран труд.

Проблемите на професионалното образование обаче далеч не свършват тук. Също като общото образование то страда от некачествения модел на финансиране, който засега се съсредоточава върху броя ученици като единствен определящ фактор за размера на държавната субсидия, получавана от отделните училища. Тъй като моделът не се интересува от качеството на предлаганото образование – и особено важната в случая за професионалните училища реализация на пазара на труда – то училищата нямат стимул да предоставят възможно най-доброто образование и подходящи за съвременната икономика умения. Ккакто и да подпомагат намирането на работа на своите ученици.

Много училища страдат от проблеми с материалната база. Докато общото образование е предимно теоретично и не се нуждае от много техника и машини, то професионалното няма как да се провежда без такива. Поддържането на съвременна техника, близка до тази, използвана във фирмите, обаче в повечето случаи е финансово непосилно за професионалните училища, което ги принуждава да ползват морално остаряла материална база или да се придържат предимно към теория. По-широкото разпространение на дуално обучение до известна степен облекчава този проблем, но въпреки това на много фирми се налага да квалифицират наново наетите от професионални училища кадри. Същото важи и за учебните програми – поддържането им актуални е ключово за реализирането на учениците.

Сред ключовите проблеми е липсата на добри преподаватели: застаряването и липсата на интерес към професията засягат цялата образователна система, но при професионалното образование те са дори по-силни. Учителите, които имат необходимите практически умения, често не разполагат с педагогическите, или просто предпочитат да ги прилагат на практика, вместо да преподават. В резултат на това, в близко бъдеще професионалното образование ще изпитва все по-остър дефицит на кадри. Не по-малко важна е липсата на ученици; професионалните училища не се ползват с много добра репутация, и най-често се разглеждат като последна възможност, в резултат на което там отиват най-слабите ученици, а приемите не са запълват.

Ето някои конкретни мерки и политики, окуражително е, че част от тях вече са включени в плановете за реформиране на професионалното образование.

• Развитие на дуалното образование. Необходима е повече воля и от трите страни – администрация, училища и бизнес, за да се приеме повсеместно този успешен модел;
• Поблизки отношения с бизнеса. Въпреки че не разполагат с перфектна информация, фирмите са много по-наясно с пазара на труда в сферите си отколкото което и да било министерство. По тази причина успехът на професионалното образование минава през много по-тясното им обвързване в процеса на определяне на специалностите и местата в тях, както и в изграждането на учебните програми;
• Смяна на модела на финансиране като се обвърже с постиженията на учениците и тяхната понататъшна реализация;
• Привличане на млади и способни учители. Вероятно найважната мярка, тъй като в отсъствието на добро преподаване всичко останало е обречено.
• Професионално ориентиране. Успехът на професионалното образование зависи от плавния преход от обучение към заетост. Инвестицията в тази дейност още в началното и прогимназиалното образование значително улеснява този процес.
• Законови промени, които биха позволили автентично „дуално образование” още от първите години в професионалната гимназия. В момента на младежите не е разрешено да полагат труд под формата на стаж през първите две или три години от професионалната гимназия. Докато в страните, използвани за модел, това се случва още при започването на професионалното образование.

Източник: Списание "Мениджър"