Подхождате ли си финансово с вашия партньор?

Парите не са най-важното нещо на този свят, но искаме или не, те са част от нашето ежедневие. Отношението ни към тях определя до голяма степен светогледа ни заживота като цяло. По тази причина е добре да сме финансово съвместими с нашия партньор, особено като имаме предвид, че парите са една от основните причини за раздяла. В тази статия съм ви подготвил своеобразен тест, за да проверите доколко си подхождате с вашата  половинка на тема лични финанси.

1. Пестеливи или с „широки пръсти“

Това може да се разбере още на първите ни срещи с партньора. Някои казват, че противоположностите се привличат, но не мога да кажа това за отношението ни към парите. В една двойка, ако мъжът е по-смел и рискува повече, а жената е по-спокойна и уравновесена, може да се получи добра комбинация, но ако единият харчи като луд за ненужни неща, а другият пести всеки лев, бъдещето им не е толкова розово.

Наскоро една клиентка ми каза, че мъжът ѝ харчи много пари за неща, които не са от първостепенно значение „под прикритието“, че го прави за семейството и децата. Когато стигнахме по-надълбоко в историята се оказа, че той е бил такъв и преди да се оженят, но тя е мислила да го промени или да свикне с желанието му да „хвърля пари на вятъра“. Разбира се, това не се е получило, и сега не са в добри отношения.

Нормално е в една връзка хората да са различни и да имат различно възпитание, опит и разбирания за света, но когато тези разлики са драстични, в един момент те ще излязат на повърхността. Ще ви дам един съвет от моя опит – аз съм пестелив и това идва от детството, разбира се. Разбрах за парите и тяхната сила още като много малък, когато родителите ми ме пращаха на пазар, и аз прибирах рестото. След това, ми даваха джобни пари за цяла седмица, и след няколко неразумни покупки още в понеделник, парите свършваха и до петък трябваше да ям само вкъщи и да не си купувам нищо друго.

Всичко това възпита у мен, чувство на отговорност към парите и не ги харча за ненужни неща. Жена ми има подобно възпитание и в това отношение нямаме проблеми. Винаги обсъждаме всяка по-голяма покупка и как тя се вписва в бюджета ни. За да не стигаме до крайности, се учим взаимно да правим и по-емоционални разходи, които ще ни донесат положителни емоции.

2. Кой какво плаща

През последните години се срещнах наистина с много двойки, и видях различни начини на водене на семейния бюджет. Всъщност, това е един от първите въпроси, които задавам – дали имат общи приходи и разходи, или всеки си се оправя самостоятелно. За мен е препоръчително всяка двойка да си има доверие и в тази област. Това означава, всеки от партньорите да сподели какви доходи получава, и съвместно да изготвят бюджет за месечните разходи.

Вариантите са най-различни. В нашето семейство, на 1-во число изготвяме една таблица с приходите за месеца, разходите по пера, и как ще се разпредели остатъка, за да може да инвестираме и да накараме парите да работят за нас. В края на месеца виждаме какво се е случило в действителност, и ако има големи разлики, ги обсъждаме. Друг вариант е т.нар. „система на пликовете“, като заплатите или другите доходи се изтеглят и се разпределят в различни пощенски пликове, без да се записват след това разходите. Тя също работи за много семейства.

Следващото важно нещо е кой за коя част от бюджета ще отговаря. Кой ще плаща сметките и кой ще пазарува. Докато съгласуваме тази част от отговорностите с жена ми, мина известно време, в което дублирахме покупките. Дори единият от партньорите да е с по-висока финансова грамотност, е добре отговорностите да се разпределят между двамата.

3. Дългосрочните цели

Един приятел (семеен терапевт) ми каза, че семейството са двама души, които имат общи цели. Ако това липсва, са просто познати, които живеят заедно (евентуално). Така е, нали? Представете си, че единият иска да гради корпоративна кариера и да живее в центъра на голям град, а другият иска да създаде онлайн бизнес и да живее близо до морето. Дори да има вариант, той ще е много труден за реализация.

Дългосрочните цели, разбира се, се променят, но ако те не са в еднаква посока, всеки от партньорите ще работи за собствените си мечти и ще спестява пари за тях, а това ще доведе до конфликти в един момент.Ще е страхотно, ако можеше да постигаме всичките си цели, но обикновено, финансовият ресурс е ограничен и трябва да подредим внимателно приоритетите си.

За мен и съпругата ми, основната цел е финансовата свобода и баланса между активна работа и неща, които ни носят удоволствие. Аз ще работя докато мога физически, но с времето приоритетите ми се променят и вече не гоня целите си на всяка цена. „Всяко нещо с времето си“ са казали хората.

4. Децата и тяхното възпитание

Кога да имаме деца, колко и как да ги възпитаваме, са въпроси, които са свързани до голяма степен с личните ни финанси. Много двойки отлагат раждането за след 30-тата си година (дори 35 или 40) с цел да се стабилизират финансово, да имат жилище и постоянна работа. Дори при тази ситуация, родителите трябва да помислят кой ще гледа детето след първата или втората година, защото това е допълнителен разход и ангажимент. Държавните ясли и детски градини са вариант, но местата в тях не достигат (основно в София), а частните – не са по джоба на всички родители.

Броят на децата също е свързан с чисто финансови въпроси, които трябва да обсъди всяка двойка. „Децата сами се гледат“ и „Може с 2 и 200 да се живее“ са популярни изрази от миналото, но нещата в момента не са точно така и това да си родител е свързано и с отговорност да осигуриш добро бъдеще на децата си. Допълнителни занимания, частни уроци, университет в чужбина  - това са неща, които изискват немалък финансов ресурс.

Въпросът за възпитанието е на дневен ред за всеки родител. Аз ще обърна внимание на това, свързано с парите и отношението към тях. За мен, финансите не трябва да са табу в семейството и да се обсъждат само от „големите“. Децата също трябва да знаят какво е финансовото положение на домакинството и да се съобразяват с него. Знам, че децата може да са много настоятелни, когато искат нещо, но ако нямаме финансова възможност или имаме други по-важни цели, трябва да им обясним това, а не да се правим на „добри родители“ с цената на дългосрочния успех на нашите деца.

Всеки има различно мнение, но за мен е по-добре на детето да се дават пари за преживявания, образование и занимания, отколкото за скъпи играчки. Наскоро се запознахме с една двойка, която има 5-годишно момиченце. То има пълна до тавана стая с играчки, които не са никак евтини. В същото време, не ходи на детска градина, не ходи на други занимания и е по цял ден с майка си. Някой път, ние взимаме решения в името на „семейството“, но когато погледнем отстрани, това не е точно така.

Колко съвпадения имате и дали си подхождате финансово с вашия партньор?