Последното дихание на глобализацията

Означава ли избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, че глобализацията е умряла или съобщенията за кончината на този процес са силно преувеличени? Ами ако глобализацията само частично е отслабнала, а не е смъртоносно болна, това трябва ли да ни тревожи? Доколко важно за глобалната икономиката е забавянето на темпа на нарастване на международната търговия, което следва да очакваме?

Темпът на растеж на световната търговия ще се забави дори без Тръмп в Белия дом. През първото тримесечие на 2016 година той вече бе вял, а през второто той спадна почти до 1 %. Това е продължение на предишната тенденция: от 2010 година глобалната търговия нараства с близо 2% на година. И тъй като световното производство на стоки и услуги се увеличава с над 3% годишно, съотношението на обемите на търговията спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) спада за разлика от предишните години, когато то се повишаваше.

Експертите по глобализацията обясняват тази тревожна тенденция с появилия се отново протекционизъм, намерил израз в народното недоволство срещу Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), а сега и победата на Тръмп на изборите. Това означава, че потенциалните изгоди от отвореността и международната специализация се пропускат.

Причинно-следствените връзки в икономиката могат да бъдат трудно уловими, но в този случай те са ясни. Забавянето на темпа на растеж на световната търговия стана резултат от забавянето на темповете на увеличение на БВП, а не обратното.

Това е особено очевидно в случая с инвестиционните разходи, които рязко намаляха след световната финансова криза. Инвестиционните разходи допринасят за увеличението на външната търговия, тъй като страните по света са непропорционално зависими от сравнително малкия брой производители на технологически напреднали стоки като Германия.

Забавянето на оборотите на световната търговия оказва влияние и за спада на темповете на растеж на икономиката на Китай. До 2011 година БВП на Китай нарастваше с двуцифрени темпове, при това обемът на износа и вноса нарастваха дори по-бързо. Сега увеличението на БВП на Китай се е забавило с една трета, което пък доведе и до спад на темповете на растеж на китайската икономика.

Чудото на китайския растеж, от който спечели една пета от населението на планетата, стана най-важното икономическо събитие за последния четвърт век. Такова нещо обаче може да се случи само веднъж. Сега фазата на догонващия растеж за Китай е приключила и поради тази причина двигателят на световната търговия ще намали оборотите.

Друг двигател на световната търговия са глобалните мрежи за доставка. Търговията с части и компоненти спечели от намаляването на транспортните разходи, дошло в резултат на явлението контейнери и съответния напредък в логистиката. Само че ефективността на превозите едва ли ще продължи да се увеличава по-бързо от ефективността на самото производство. Още сега при изработката на трансмисии производителите на автомобили ги превозват няколко пъти през американско-мексиканската граница. В определен момент по-нататъшното разгръщане на този производствен процес ще достигне точката си на спад на възвращаемостта.

И така, дали трябва да се тревожим, че нарастването на световната търговия се забавя? Да, но само също толкова, колкото се притеснява и лекарят от високата температура на болния. Такова състояние рязко заплашва живота на пациента, то по-скоро е симптом за някаква болест. В дадения случай болестта е бавният темп на растеж на икономиката, известен също като "вековната стагнация" и е свързан със спада на обема на инвестициите, който на свой ред се обяснява с финансовите проблеми и политическата несигурност.

Именно това е същността на болестта. Търговските споразумение като ТТП и ТТИП лекуват болестта само косвено. Нарастването на държавните разходи за инфраструктурни проекти с цел пряко да се стимулират инвестициите и растежът на икономиката изглеждат по-подходящо лекарство. Само че дали администрацията на Тръмп ще съумее заедно с новия състав на Конгреса на САЩ да разработи и изпълни програма за продуктови инфраструктурни разходи, предстои да разберем.

Като цяло е необходим политически консенсус по мерките, които допринасят за растежа на икономиката, така че инвестициите да не стават заложник на вътрешнополитическата борба. Доколко това ще бъде възможно, когато властта поеме администрацията на Тръмп, е още един висящ въпроси.

Ситуацията с трансграничните потоци на финансов капитал е още по-драматична. Нетният обем на движението на капиталови потоци не само не нараства бавно, а е спаднал значително в абсолютно изражение от равнищата си от 2009 година.

Само че драматична ситуация, все още не означава, опасна. Нещо повече, спадът е най-вече в обемите на трансграничното банково кредитиране. Преките инвестиции, т. е. финансовите потоци, свързани със строителството на заводи в чужбина или придобиване на чуждестранни компании, остават на равнищата си отпреди кризата, също като обемите на международните кредитирания на пазарите за акции и облигации.

Тази разлика се обяснява с регулацията. Регулаторните органи направиха правилния извод, че трансграничното банково кредитиране е излишно рисково и ограничиха международните операции на банките. А редица банки в отговор на тази мярка свиха международния си бизнес. Това обаче не е повод за тревоги, защото най-рисковите форми на международни финансови операции бяха ограничени, като при това по-стабилните и продуктивни форми на чуждестранните инвестиции не пострадаха.

Сега пред нас се открива перспективата правителството на САЩ да отмени закона Дод-Франк* и всички финансови реформи от последните години. По-либералното финансово регулиране ще позволи да бъдат възстановени предишните обеми на международното движение на капитали. Само че трябва да внимаваме какво си пожелаваме.

Бари Айхенгрин, „Проджект синдикът”

Източник: БТА

------------------------------

*Законът Дод-Франк, който е кръстен на вносителите си сенатора Крис Дод и конгресмена Барни Франк (The Dodd - Frank Act), е приет на 21 юли 2010 година с цел да бъдат намалени рисковете за американската финансова система. Този закон е сочен като най-мащабната промяна във финансовото регулиране на на САЩ от времето на Голямата депресия, тъй като съществено промени дейността на федералните власти, регулиращи финансовия сектор.