Протестите в Хонконг вещаят мрачно бъдеще за финансовия център

Това все още е "най-свободната" икономика в света, един от най-големите глобални финансови центрове и живописен пристан за магнати и туристи. Но вълните от протести, разтърсили Хонконг, показаха, че има напрежение, което надали ще утихне, тъй като влиянието на управлявания от комунистическата партия Пекин нараства.

До края на 50-годишния гратисен период, получен след преминаването на Хонконг под контрола на Китай през 1997 г., остава още много време и протестите почти не промениха ежедневието на града. Но стана ясно, че на хоризонта се събират облаци, а инвеститори и жители се притесняват, че градът ще загуби типичните си за Запада свободи.

Мнозина в Хонконг смятат, че бъдещето им зависи от запазването на гражданските свободи, независимите съдилища и други предимства, които Пекин обеща да запази поне половин век след като Великобритания отстъпи контрола по силата на споразумение, наречено "една страна - две системи".

Икономиката на Хонконг едно време бе около една пета от тази на Китай. Сега тя е само малка частица от нея и това до голяма степен е заради индустриалния бум, извършен от хонконгските магнати, които откриха фабрики от другата страна на границата, когато през 70-те Китай се отвори за външни инвестиции.

Успехът на територията като център за търговия и инвестиции се корени в независимата съдебна система и свободния поток на информация, каза Джоузеф Чън, политически анализатор и лидер на продемократичната коалиция "Съюз за истинска демокрация".

"Това са два важни плюса, позволяващи на Хонконг да има отчетливо предимство пред големите крайбрежни градове в Китай като Шанхай и Шънчжън", каза той.

Според него Хонконг вероятно ще се дестабилизира, ако не бъдат направени следващи стъпки към демокрация.

Доверието в експеримента "една страна, две системи" вече бе отслабено, когато местната лидерка Кари Лам внесе законопроект, който щеше да позволи на властите да изпращат заловени в Хонконг заподозрени в съдилища в континентален Китай, където няма гаранции за независими съдии, справедлив процес и друга правна защита, характерна за Запада.

Тъй като десетки, а на моменти стотици хиляди жители на Хонконг излязоха на улицата в знак на протест, а бизнес организации и чуждестранни правителства изразиха безпокойство, Лам спря предложения законопроект. Борещи се за демокрация активисти продължиха протестите с искане за окончателно оттегляне на текста, независимо разследване на силовите полицейски тактики и оставка на Лам.

Миналата седмица Лам каза, че законопроектът за екстрадиция е "мъртъв". Правителството на Хонконг също така увери, че не планира да прилага "социалната кредитна система", използвана в континентален Китай за наказване и възнаграждаване на поведение, използвайки различни технологии, включително обработване на данни и лицево разпознаване, която критици сравняват с описаното от Оруел.

Повечето от демонстрациите бяха мирни, макар някои да прераснаха в насилие. Този месец демонстранти нанесоха щети на сградата на местния парламент. Такива събития могат да отблъснат някои инвеститори, но те показват също, че градът е коренно различен от останалата част на Китай, където публичните прояви на несъгласие със системата са забранени.

Консервативният мозъчен тръст Фондация "Херитидж" 25 поредни години обявява Хонконг за "най-свободната икономика". Градът е третият по големина в света финансов център според международно проучване на банкерите след Ню Йорк и Лондон. Играе ключова роля за финансирането на Китай и бе мястото с най-големи първични публични предлагания през 2018 г., когато бяха набрани близо 37 милиарда долара.

Ако търговското напрежение между САЩ и Китай се увеличи още и Вашингтон ограничи финансовите дейности на компании от континентален Китай на американските пазари, ролята на Хонконг в организирането на първични публични предлагания ще нарасне още повече, отбелязва той.

Засега близостта на Хонконг до Китай и неговият специален статут го правят толкова важно място за бизнеса, казват анализатори.

Въпреки че безработицата е ниска, битовите проблеми, като например как човек да живееш в град с най-скъпите недвижими имоти в света, подсилват чувството за безисходица. Заплатите изобщо не се доближават до БВП на глава от населението, а той е близо 50 000 долара годишно - отражение на огромното неравенство в доходите между тези, които живеят във вили на хълма Виктория, и мнозинството, живеещо в малки апартаменти, които се продават за около 24 000 долара на квадратен метър.

"Всичко се промени. Не говоря за демокрацията. Изглежда, че е без значение колко упорито работиш, животът ти остава труден. В миналото човек можеше да си позволи апартамент, ако работи усилено", казва работничка в обществена пералня, която подобно на много поддръжници на протеста се представя само с първото си име, Лиса. "Положението е много различно", добави тя.

За страна като Китай, чиито лидери често се хвалят с 3000-годишна история, 50 години са само миг във времето. За жителите на Хонконг, които излизат на улиците в знак на протест, това е по-голямата част от един човешки живот.

Джонсън Лай и Илейн Къртънбач от Асошиейтед прес