Същинската либерализация - произведи си сам

Енергетиката е един от основните акценти на Българското европредседателство. През ноември 2016 г. ЕК представи законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“. Естонското председателство придвижи напред част от темите. За България остават едни от най-тежките дискусии – за интеграцията на европейския енергиен пазар, управлението на Енергийния съюз, подкрепата за възобновяемите източници и за енергийната ефективност.

Всичко това се случва в контекста на разтърсващи промени за енергийния бизнес в световен мащаб. Парижкото споразумение за климата е факт, а изкопаемите горива бавно, но сигурно губят водещите си позиции. Чистите енергийни източници вече не са толкова недостъпни – дори без субсидии. В енергийния бизнес навлизат нови играчи по целия вертикал – от производство през управление на енергийните потоци до търговия с крайни клиенти.

Предизвикателствата тук

Същевременно част от енергийните дискусии у нас се различават от дневния ред на общността. Законодателството на ЕС не определя изрично какъв да е енергийният микс на отделните страни членки, но засилва екологичните регулации за въглищните централи и поставя задължителни цели за дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в крайното потребление. През 2016 г. делът на големите въглищни централи е бил 40%. Малко над 8% са били произведени в заводски и топлофикационни централи, използващи природен газ или други изкопаеми горива. Актуалните данни за националния пазар показват, че икономиката ни е около 4 пъти по-енергоинтензивна от средното равнище за ЕС (разбира се, това е в резултат и на ниския БВП), а около 2/3 от домакинствата не могат да отопляват адекватно жилищата си през зимата. Около 6% от БВП се отделят за внос на енергийни ресурси. Същевременно основна тема (отново) са отделни енергийни проекти като АЕЦ „Белене“ и Газовия хъб „Балкан“, а не толкова моделът за управление, регулиране и либерализиране на електроенергийния и газовия пазар. Още по-малко – каква ще е ролята на потребителите в предстоящата енергийна революция.

Още един контрапункт – докато в ЕС акцент е интеграцията на енергийните пазари в регионални и в общоевропейски, в България огромната част от домакинствата още не са избрали алтернативен доставчик, а бизнесът – голяма част, от който купува енергия на свободния пазар – очаква от държавата намеса в свободния пазар.

Електрификация, цифровизация, декарбонизация…

Третият доклад на ЕК за състоянието на Енергийния съюз, представен през ноември 2017 г., посочва, че енергийната, транспортната и телекомуникационната инфраструктура стават все по-свързани. Тази интеграция се очаква да продължи, като локалните мрежови услуги ще са все по-важни за живота на европейците и ще им позволят да увеличат нивата на електрическа мобилност, на децентрализирано енергийно производство и на прилагане на интелигентни модели за управление на енергийното потребление. В тази връзка ЕК представи и специално приложение към доклада, посочващо при какви условия потребители от всяка страна членка да произвеждат сами необходимата електроенергия.

По-рано тази година президентът на европейската бизнес асоциация Eurelectric Кристиан Руби заяви пред сп. „Ютилитис“, че трите основни процеса в световната енергетика през следващите години и десетилетия ще са електрификация, цифровизация и декарбонизация. Намаляването на употребата на изкопаеми горива неминуемо води до използване на повече електроенергия за транспорт и отопление. А цифровизацията има множество проявления – от електронни електромери, които можем да следим в реално време, до обмен на енергия със съседите от квартала или заплащане на енергийни услуги с помощта на криптовалути. Същевременно, преходът към нови отношения в енергетиката не може да се случи без либерализация на досегашните отношения и навлизането на конкурентни играчи в един иначе доста консервативен бизнес.

…и либерализация

Когато при първото си посещение в САЩ през 1989 г. Борис Елцин влиза в обикновен супермаркет в Хюстън, той е шокиран – изобилието от продукти е непознато за централно-планираната система на Изток, а цените са достъпни за обикновения потребител. Според някои изследователи, това преживяване пречупва бъдещия руски президент и го убеждава в предимствата на свободния пазар. И макар електроенергията да не е плод или зеленчук, либерализацията в сектора на енергетиката може да доведе именно до такова изобилие от нови продукти и услуги, които историческият

доставчик не може да предложи – поради нежелание, липса на ресурси или липса на иновации. Ако някой е забравил какви са „предимствата“ на плановата икономика пред пазарната либерализация, нека разгледа последните новини от Венецуела.

В ЕС същинската либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ започва през втората половина на 90-те години на 20. век с приемането на секторните директиви, част от т.нар. Първи енергиен пакет. През 2003 г. и 2009 г. са приети съответно Вторият и Третият пакет, като условно можем да наречем този процес „Либерализация 1.0“. Тя включва създаването и укрепването на национални енергийни регулатори, отделяне на енергийните мрежи като управление и собственост от дейностите по производство и търговия с електроенергия и природен газ – за да няма злоупотреба с монополно положение, и навлизане на нови енергийни търговци. В много страни от ЕС компании и домакинства вече купуват електроенергия и газ от алтернативни доставчици.

Примерът на съседни сектори, като телекомуникациите, създаде големи очаквания и за либерализацията в енергетиката. Производители и търговци очакваха нови възможности на вътрешния и регионалния пазар, а потребителите – както стопански, така и битови – по-добри условия, по-високо качество и възможност за избор при закупуването на електроенергийни услуги.

Освен нови възможности,  потребителите се сдобиха и с нови рискове. В досегашния регулиран пазар, пакетната цена на услугата и държавното регулиране не позволяваха резки флуктуации. Минимален беше и рискът доставчикът да фалира. Липсата на избор – и липсата на риск – бяха заменени от цени, зависещи от моментното търсене и предлагане. А изборът на енергиен доставчик все повече ще прилича на избор на контрагент за останалите сделки, които сключват потребителите, със съответната преценка за стабилността и кредита на доверие.

Либерализацията на електроенергийния пазар води до нови права, но и до нови задължения. Клиентите, които все още купуват електроенергия по регулирани цени, нямат индивидуални договори с историческия доставчик. Техните отношения се регулират от Общите условия, приети от регулаторната комисия. Когато тези отношения се заменят от договор с нов доставчик, условията може да са много по-различни.

Примери от други страни, а дори и от България, показват, че често договорите може да съдържат клаузи за допълнителни плащания при предсрочно прекратяване – подобно на договорите с мобилните оператори.

Либерализация 2.0

Свободният избор на доставчик е само първата стъпка към едно по-различно енергийно бъдеще. Законодателният пакет „Чиста енергия за всички европейци“ трябва да постави началото на „Либерализация 2.0“.

Едно от най-непознатите предизвикателства – валидно не само за България – е свързано с „истинската либерализация“ на електроенергийния пазар: превръщането на потребителите в „протребители“ (от англ. – prosumer, producing consumer). Намаляването на цените на алтернативните енергийни източници – соларни панели за покривите на нашите жилищни, административни и индустриални сгради, както и други технологии, използващи възобновяеми източници, в комбинация с технологиите за съхранение на енергия, ще доведе до замяна на услугата „получавам енергия от мрежата“ с нова – „използвам мрежата само като резервен вариант“.

Разбира се, това крие и потенциален конфликт на интереси за държавата. От една страна тя трябва да насърчава новите технологии и иновативните бизнес решения, но от друга страна често е собственик, както на енергийни мрежи, така и на най-големите енергийни мощности.

И все пак – да помечтаем заедно. В едно не толкова далечно бъдеще, потребителите ще могат да избират как да задоволяват сами част от електрическата си консумация. Цената на индивидуалните решения, включващи соларни панели на покрива и домашни системи за съхранение на енергия, непрекъснато намалява. Този процес не може да се управлява от историческите доставчици и дори от мрежовите компании, защото промените са „след електромера“. За системата единственото, което се вижда на този етап, е намаленото потребление на енергия от мрежата.

Втората стъпка е обмен на електроенергия между отделните потребители. Въпреки опитите на мрежовите компании по целия свят да ограничат този процес, той се случва. В Германия например има виртуални енергийни социални мрежи, в които потребители търгуват излишната си енергия напълно автоматизирано и не само със своите съседи, а с всички, които участват в тази програма. Какво се случва, ако мрежовият доставчик пречи на този процес? В САЩ имат отговор и на този въпрос. Малки общности вече се пребориха със законови средства и откупиха местните електроразпределителни мрежи от ютилити компаниите, за да управляват енергийното си потребление и правилата за присъединяване на малки енергийни мощности сами.

В тази „перфектна буря“ за енергийната индустрия ще се родят много нови бизнес модели, свързани с преминаването към по-чисти енергийни източници и с търговията на електроенергия и други енергийни услуги по иновативен начин.

Кога ще видим Либерализация 2.0 и у нас? Най-вероятно няма да е скоро. Но трябва да сме готови за нея. С разумен избор на алтернативни доставчици, с интелигентно управление на енергийното си потребление и с поглед към глобалните тенденции.