Странният случай ЧЕЗ

Една от мъдростите на американския писател Марк Твен гласи, че успехът в живота се дължи на две неща: невежество и упорство. Дори и да не е един от любимите автори на управляващите, изглежда те следват неговия мироглед, тъй като упорството им да спрат сделката за българските активи на ЧЕЗ успяха да произведат едно от най-невероятните и невежи решения на Комисията за защита на конкуренцията. Според комисията „е налице хоризонтално припокриване между дейностите на [купувача Инерком България и дружествата на ЧЕЗ] на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи [...и] сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи”.

Четейки решението на КЗК човек остава с впечатлението, че уж независимият специализиран държавен регулатор може да приеме всякакво решение с простия аргумент „защото така”. Трудно може да се твърди, че след придобиване на активите на ЧЕЗ новото дружество ще увеличи дела на производство на ел. енергия от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), тъй като инсталираните мощности са пренебрежимо малки – едва 2,5% от всички инсталирани мощности от ФЕЦ.

Ситуацията по отношение на производството на ел. енергия от новата група е сходна. Ако с 26 МВтп инсталирана мощност, които генерират 2,8% от производството на ФЕЦ в страната и около 0,1% съответно от общото производство и потребление, новата група може да окаже влияние върху пазара, то не е ясно как КЗК все още не се е самосезирала за АЕЦ „Козлодуй” с 2000 МВт инсталирана мощност, която формира над 36% от общото производство.

По отношение на вертикалната интеграция ситуацията е още по-абсурдна, защото както по закон, така и според европейското законодателство, такава е забранена, поради което всички дейности на ЧЕЗ – производство, разпределение и достъп, търговия, обществено снабдяване с ел. енергия са отделени в отделни дружества. Ако според КЗК наличието на един собственик на компании, които извършват почти всички дейности по веригата е вертикална интеграция, същото трябва да се отнася и за БЕХ, в който влизат производители на ел. енергия, ЕСО, която осигурява пренос и достъп до мрежата на високо напрежение, както и НЕК, която предоставя обществена доставка и търговия. Още повече – само в рамките на НЕК са концентрирани производство, обществена доставка и търговия на ел. енергия. Не на последно място трябва да се отбележи, че само ФЕЦ на ЧЕЗ е присъединен към разпределителната мрежа на ЧЕЗ, докато ФЕЦ на Инерком са присъединени към разпределителната мрежа на ЕВН. Т.е. основната част от инсталираните мощности от ФЕЦ на новата група са присъединени към трета компания към мрежа, собственост на трета компания. Тогава по какъв начин може да се говори за вертикално интегриране?

Според „Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че […за притеснителен] общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%, тъй като в този случай това може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, в резултат на което да се създаде възможност за възпрепятстване или нарушаване на конкуренцията”. Въпреки че отделните дружества в новата група са далеч от този пазарен дял КЗК счита, че „предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група”.

По тази логика няма компания, която да може да купи активите на ЧЕЗ, тъй като придобиваната компания винаги ще остане „със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор”. Именно това е основният проблем, произтичащ от решението на КЗК – неизвестност и невъзможност за разполагане с имуществото на собственика.

Естествено, следващата стъпка е обжалването на решението на КЗК пред Върховния административен съд, каквото направиха както Инерком, така и чешкият собственик CEZ Group. Реално нищо от случващото се около тази сделка няма да има преки ефекти върху икономическото развитие в страната през тази година, но имат косвен ефект върху потенциала за растеж през следващите години, както и върху инвестиционната среда и привлекателността за развиване на бизнес от настоящи и нови инвеститори.

Още от избора на Инерком за потенциален купувач на активите на ЧЕЗ в България в края на февруари се надигна сериозна политическа съпротива, изградена основно около аргумента, че покупката на компанията застрашава национална сигурност. Това е аргумент, който лесно може да се разпространи върху всеки сектор, което би създало и нови пречки пред инвеститорите в него както да навлязат в сектора (ситуацията, в която се намира Инерком), така и да излязат от него (ситуацията, в която се намира ЧЕЗ).

Това, което създава още по-голямо напрежение са дейностите, които компаниите на ЧЕЗ изпълняват и които са в основната си част е 100% регулирани. С други думи излиза, че политиците се притесняват, че след смяната на собствеността 100% регулираните дейности вече няма да се изпълняват така, както досега, което повдига въпроса за националната сигурност.

От тук произтичат два проблема. Първият е, че това показва тотално незачитане на и недоверие в работата на независимите регулатори, каквито са Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Ако презумпцията е, че те няма да регулират новия собственик на дружеството, каква е гаранцията, че го правят в момента? Вторият е, че решението навежда на мисълта на политическо вмешателство в работата на независимия регулатор, който трябва да не е обект на политическо влияние. Това допълнително срива инвестиционното доверие, както в силно регулирани сектори, така и в по-слабо регулирани такива, тъй като създава усещане за непредвидимост. То е допълнително засилено и от „спешните” и необосновани промени в ущърб на инвеститорите в него.

Именно това се наблюдава и при процедурата за продажба на българските активи на ЧЕЗ, която започна още в началото на 2017 г., но политиците се притесниха за националната сигурност едва в

края на февруари 2018 г. След първоначалната паника и напрежение в политическите изказвания, които се лутаха от „това е частна сделка и държавата не може да се меси” до „държавата влиза в сделката”, бяха вменени нови функции на КЕВР за одобряване на сделки за смяна на собствеността на разпределителните мрежи. Добре, но не народните представители все още не са приели критерии, според които следва КЕВР да одобри или отхвърли дадена сделка, което реално означава, че тях има задължение да се произнесе по нея, но няма възможност да го направи. Вероятно това е и една от причините за решението на КЗК.

Сега топката е във ВАС, който следва да възвърне доверието на инвеститорите в инвестиционната среда в страната, като вземе обосновано решение за предстоящата сделка. В този случай предприемачите могат да си отдъхнат, че дори и след необоснованото решение на КЗК, ситуацията е поправена от аргументирано решение на съда. Ако пък такова липсва, най-вероятно ще последва ново обжалване, този път пред разширен състав на ВАС и ще се затвърди усещането за непредвидимост, нестабилност и хаос в работата на държавните органи. Това, естествено, ще накара настоящите инвеститори да се замислят два пъти дали да разширяват бизнеса си в страната или да се замислят за инвестиции на други места, а бъдещите предприемачи, които разглеждат страната като потенциал за развиване на бизнес, могат и въобще да не рискуват.