Тереза Мей твърди, че е постигнала победа, но ЕС не е отстъпил почти нищо

Сега всички погледи са насочени към поддръжниците на Брекзита, които Мей трябва да накара да променят позициите си, преди да гласуват довечера.

В момента започва битката на интерпретациите и за невъоръженото ухо следващите 24 часа в Уестминстър може да звучат до голяма степен като спор за международното право. Всъщност дебатът за "правнообвързващите промени", които Тереза Мей обяви с пресипнал от изтощение глас, докато часовниците в Страсбург биеха полунощ, в крайна сметка няма да бъде юридически. Въпреки всички приказки за "документи", "протоколи" и "арбитражни състави", всичко ще зависи от политиката.

Естествено, всички погледи ще бъдат насочени към поддръжниците на Брекзита, които през януари отхвърлиха постигнатото от Мей споразумение и които тя трябва да убеди да променят позициите си преди следващото важно гласуване в Камарата на общините довечера (освен, разбира се, ако бъде отложено отново - нещо, което винаги е възможно с това правителство). Ще сметнат ли те новите формулировки, които Мей изтръгна от ЕС, за достатъчно основание да премислят и да подкрепят сключеното от нея споразумение за оттегляне? Първоначалните сигнали са смесени, дори от страна на твърдолинейната "Група за европейски изследвания" (European Research Group, ERG): лидерът на тази фракция Джейкъб Рийс-Мог говореше успокоително за стъпки в правилната посока; заместникът му Стив Бейкър заяви, че получените от Мей отстъпки са недостатъчни.

На пръв поглед позицията на Бейкър изглежда по-убедителна. Помислете срещу какво възразяват "Групата за европейски изследвания" и демократичните юнионисти в основния препъникамък: северноирландската предпазна клауза, която цели да избегне появата на твърда граница на остров Ирландия. Те не харесват факта, че тя не е ограничена по време, че би могло, на теория, да се прилага вечно. И въпреки това най-доброто, което може да се каже за новото предложение на Мей, когато бъде изложено пред парламента, е че новият правно обвързващ съвместен инструмент "намалява риска, че Великобритания може да бъде подложена за неограничен период на северноирландската предпазна клауза". "Намалява риска" не е същото, като "премахва риска" - а това е нещото, което много поддръжници на Брекзита искаха да чуят. (Да оставим настрана факта, че това винаги е било нереалистично искане: бихте могли да кажете същото за целия случай с Брекзита).

Второ искане на поддръжниците на Брекзита, което през януари по някаква странна причина беше прието от Мей и мнозинството в Камарата на общините, беше предпазната клауза да бъде заменена от "алтернативно решение". Мей дръзко се опита да претендира, че е получила от ЕС отстъпка и по този въпрос и че тези алтернативни решения ще бъдат въведени до декември 2020 година. И те наистина ще бъдат - ако са се появили дотогава. Но засега не съществува технологична магия, толкова могъща, че да направи предпазната клауза ненужна. И така това беше още една куха победа.

И най-накрая, поддръжниците на Брекзита искаха Великобритания да има едностранното право да излезе от предпазната клауза, когато реши. Мей получи наистина нещо едностранно - правото да направи едностранна декларация, в която може да заяви, че "позицията на Великобритания е, че нищо не може да й попречи да инициира мерки, които в крайна сметка ще доведат до неприлагане на предпазната клауза". Това е като моят син да получи правото да декларира, че според неговата позиция трябва да получи повече джобни пари. Това не значи, че съм се съгласил да му дам повече джобни пари. Ключът е в думата "едностранно". ЕС не е обвързан от тази декларация и всъщност не е отстъпил нищо.

Ще има и други хора, които заемат по-различна и по-оптимистична позиция. Но мнението, което ще има най-голяма тежест днес, ще бъде това, което представи главният юридически съветник на правителството Джефри Кокс. Смята се, че той планира да представи реално правно становище, вместо да действа като лоялен поддръжник на Мей, който подкрепя шефката си.

Дори и при това положение, малцина депутати ще гласуват изцяло въз основа на правните качества на споразумението. Вместо това те ще направят преценка дали Кокс им е дал достатъчно добър параван, за да направят това, което искат да направят - да подкрепят или да се противопоставят на споразумението на Мей. С други думи, това, което ще разреши този въпрос, е същото, което щеше да го реши и по принцип: политиката.

Джонатан Фрийдланд, в. "Гардиън" / БТА