Тръмп или Байдън? Който и да спечели, САЩ и Европа ще поемат в различни посоки

Бавно, но сигурно, Евразийската и Северноамериканската тектонска плоча се раздалечават. Днес наблюдаваме нещо подобно и в геополитически план. Само преди няколко десетилетия САЩ беше незаменимият съюзник на Западна Европа. Днес обаче Вашингтон, в лицето на администрацията на президента Доналд Тръмп, по-често гледа на Европа като на „враг“ (по думите на самия държавен глава), отколкото като на приятел.

Това е причината европейците също да чакат със затаен дъх предстоящите през ноември президентски избори в САЩ. Ако Тръмп спечели, трансатлантическия разрив ще стане още по-голям. Ако победителят е Джо Байдън, ще летят тапи от шампанско. Не след дълго обаче европейците ще трябва да си признаят, че отчуждаването ще продължи, независимо от това кой е в Белия дом, пише Андреас Клут в коментар за Блумбърг.

Трансатлантическите отношения започнаха да се разпадат много преди Тръмп. Те бяха на ръба на пречупване по време на администрацията на Джордж У. Буш, преди да бъдат частично възстановени при президентството на Барак Обама. Дори в този период обаче заздравяването на връзките бе по-скоро повърхностно.

Именно Обама, чиито вицепрезидент бе настоящият кандидат на демократите за поста Джо Байдън, обяви стратегическото пренасочване на фокуса на Вашингтон към Азия. Освен това, предходните президенти също отправяха критики към европейските си съюзници, макар и по-учтиво, по отношение на това, че не инвестират достатъчно в своите войски и че се възполват от САЩ.

Тръмп просто дръпна дипломатическата завеса, която прикриваше тези спорове. Тръмп открито демонстрира презрение към европейски лидери, включително германския канцлер Ангела Меркел, а същевременно с това поддържа приятелски отношения с автократи като руския държавен глава Владимир Путин. Тръмп не гледа на „Запада“, като на общност, свързана посредством либерални ценности и обща защита, което е и една от причините концепцията да изглежда пред разпад.

В търговските си войни Тръмп превърна Европейския съюз в основния си съперник след Китай, налагайки мита върху вноса на редица европейски стоки. От гледна точка на отбраната, той често поставя под въпрос ангажираността на САЩ с НАТО. Според бившия съветник по националната сигурност на Белия дом Джон Болтън Тръмп е планирал да оттегли страната от Алианса по време на втория си мандат, подобно на начина, по изкара САЩ от Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация.

По този начин Тръмп разби всички европейски геополитически заблуди. Американската военна и ядрена закрила над Западна Европа е основният възпиращ фактор срещу агресия от страна на Москва след Втората световна война. Подкрепата на САЩ при изграждането на Европейския съюз довежда до края на по-дългогодишни вътрешноевропейски конфликти, като този между Германия и Франция. По един или друг начин, САЩ изиграват основна роля в европейската интеграция.

Тези връзки обаче изглеждат непоправимо увредените. Две трети от европейците имат негативно мнение за САЩ, като германците са разделени поравно по отношение на това с коя страна искат по-близки отношения – САЩ или Китай. При младите германци предпочитанията клонят към Китай.

Имайки всичко това предвид, какъв е европейският план Б в случай на втори мандат на Тръмп? Както казва германският външен министър Хайко Маас, европейският отговор на „Американа на първо място“ трябва да бъде „Обединена Европа“. Френският президент Еманюел Макрон обича да говори за „европейски суверенитет“, но никой не знае как точно означава това. За момента „европейската армия“ си остава далечна мечта, като се има предвид колко трудно е за европейските външни министри да говорят с общ глас по отношение на санкциите срещу страни като Русия.

Маас греши в анализа си, че нова победа на Тръмп ще помогне за обединяването на ЕС. Точно обратното, тя може да доведе до нови разриви в блока. За някои държави членки, особено тези, които граничат с Русия, поддържането на добри отношения с Тръмп е от голямо значение. Националисткото правителство във Варшава, например, изглежда предпочита да води дискусии с Белия дом, отколкото с Брюксел, Берлин или Париж.

За разлика от Тръмп, Байдън е яростен защитник на американските партньорства. Той ще гарантира ангажираността на САЩ с НАТО и ще присъедини страната към Парижкото споразумение и СЗО. Той най-вероятно ще работи с Германия, Франция и Великобритания за подновяване на преговорите с Иран за ядреното споразумение. Байдън ще третира европейците като партньори, но само до известна степен. Той може да не изтегли една трета от американски военни от Германия, както планира Тръмп, но няма и да инвестира в трансатлантическата отбрана. В крайна сметка всеки долар, насочен към Европа, е такъв, който не е използван в Азия.

Същевременно с това съществуващите разминавания в позициите на САЩ и Европа няма да изчезнат. Подобно на своя предшественик, Байдън ще опита да спре изграждането на газопровода „Северен поток 2“. Той ще продължи да иска от германците да повишат разходите бюджета си за отбрана. Байдън ще настоява европейците да използват собствените си армии при мисии, които не отговарят на националните интереси на САЩ, като например в Източното Средиземноморие или в Африка.

Преди всичко обаче, следващият президент на САЩ, било то Байдън или Тръмп, ще очаква от Европа подкрепа в геополитическия сблъсък с Китай. Колкото по-голямо значение отделя Европа на т.нар. „европейски суверенитет“, толкова по-малък ще бъде интересът на САЩ в региона. Европа, която е на равно разстояние между Изтока и Запада, не е в интерес на Вашингтон. Европейците не трябва да забравят за раздалечаването на тектонските плочи, когато отварят бутилките с шампанско.