Украинският урок по икономика

Украинският урок по икономика

Украинският урок по икономика

Един от най-важните уроци, които Свободният свят трябва да извлече от войната в Украйна е за границите на икономическия обмен с държави-автокрации. Хипотезата, че когато такива държави изградят мощни средни класи като резултат на икономическо развитие, които след това по мирен начин ще трансформират автокрациите в демокрации се оказа много скъпа утопия. Вместо това, свидетели сме как икономическата мощ се трансформира във военна мощ и става основа на претенции за ревизия на световния ред, базиран на правила.

В момента плащаме все още по-малката цена на изолирането на руската от световната икономика, с акцент ограничаване зависмостта от руския петрол и газ. А ако Китай нападне Тайван - колко би струвало преместването на  работилницата на света и веригите на доставки към демократичната му част? 

След изхода на войната в Украйна предстоят наистина

критични 10 години, които ще оформят лицето на 21 век

Както преди точно 100 години ( началото на Първата Световна война), от 2014 г насам - с допуснатото завладяване на Крим от Русия -  демокрацията и либералните ценности отстъпват пред все повече и по-силни автократични режими, начело с Китай. 

В тази ситуация САЩ пак остават последният пристан срещу тази вълна и в новата реалност се нуждаят от стратегия, която да я спре. От една страна, Путинова Русия в момента е враг No1, но Русия след Путин може и да не е. Не бива да се забравя, че до 1945 г. САЩ винаги са били съюзник на Русия и СССР. Преди втората световна война САЩ индустриализираха съветската икономика, а с тяхна помощ СССР обръща войната на Източния фронт. 

Но подновяването на това партньорство явно минава през отстраняването на Путиновия естаблишмънт и осъзнаването на Китай като по-голяма опасност за Русия, отколкото Запада. Ако това не стане, много вероятна алтернатива за русите е второ азиатско (след монголското) иго, защото от Урал до Владивосток живеят само около 40 млн. руси  - общо взето колкото са китайците в района на Шанхай. В същото време работещите китайци само в Сибир са над милион души, които безмилостно ликвидират руската природа в полза на китайската икономика.

Всъщност САЩ трябва да се поучат именно от Русия как да използват слабостите в политическата система на врага. За Китай това е ... комунизмът. Много хора подценяват силата на ленински построената компартия със свои ядки във всяка обществена организация. Но силата е и слабост. Колкото повече расте образованата средна класа, толкова по-трудно ще е на Китайската комунистическа партия да я контролира (КПП). Защото Китай е изправен пред две противоположни цели: запазване на контрола върху живота на хората и даване на свобода за предприемаческа активност, за да продължи икономическата мощ. 

Либерализацията на политическия контрол води до появи на алтернативни източници на влияние, но и ускорява нужния икономически растеж. А репресиите върху частния сектор и предприемачи с влияние (като Джак Ма) пък задушава растежа и пречи на догонването на САЩ. Затова и циклично ККП редува двете политики на принципа на акордеона.

Но дали това е възможно в дългосрочен план, както показа опитът на СССР? След екстензивния растеж от 30 години след Втората световна война на принципа “повече предприятия - повече растеж”, последва срив, заради технологичното изоставане. 

С Китай обаче Западът допусна стратегическа грешка като му позволи да присвои ключови технологии и да развие свои и ще е много по-трудно да бъде икономически задушен.

В тази ситуация вероятно най-ефективните начини за противодействие са два.

Първо, ограничаване на достъпа на китайски стоки и услуги до пазарите  на демократичните страни и с това, ограничаване  на китайския икономически растеж и милитаризация на държавата. За целта, САЩ заедно със съюзниците си (включително Русия в дългосрочен план) могат да наложат нови правила на търговия.

Второ, спечелване на китайската средна класа с ценностите на свободата и върховенството на закона, което да подготви промяната на Китай в посока държавно устройство като в Тайван, вместо обратно, както стана с Хонг Конг.

Ако обаче Путин успее в Украйна, след Хонг Конг следващата жертва на Китай, окрилен от слабостта на Запада ще е Тайван.

А САЩ и техните съюзници ще се изправят пред най-важния си тест след Втората Световна Война - дали могат да гарантират оцеляването на демокрацията по света.

Автор: Евгений Кънев, доктор по икономика, управител на консултантска компания за сливания и придобивания Maconis LLC. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ