Вечните ябълкови полета или пожелание преди лятната ваканция

Внимание! За хора под 18 години!

Преди 6 години един приятел ми изпрати линк към видео с коментара “Гле'й ги тия кво ще правят”. Много интригуващо ми прозвуча… Ама друг път.

Видеото обещаваше да е скучно. Общинска заседателна зала, пълна с представители на местната власт и будни граждани на градчето Купертино.

Стана интересно!

Предстоеше да бъде излушан Стив Джобс. Както се оказа по-късно, това бе неговата последна поява пред публика.

Джобс, видимо много изнемощял, представи за одобрение проекта за новата централа на Епъл. Сграда с формата на пръстен, която да побере над 10 000 души. Разказа цял куп други зашеметяващи технически и архитектурни подробности. Лудница!

Но не това ме впечатли тогава. От двадесетте миунути на това видео имаше една, в която Джобс каза защо е избрал конкретно този имот за проекта.

Ако имате минутка, моля ви, чуйте:

“Когато бях на 13, потърсих в указателя телефона на Бил Хюлет. Исках да го помоля да ми даде части за една джаджа, която в този момент исках да сглобя. Тогава нямаше номер, който да не можеш да намериш в указателя. Позвъних и той ми вдигна. И ми даде тези части. Освен това ми даде нещо далеч по-важно – работа за през лятото! В Хюлет-Пакард, моите идоли! Бях попаднал в рая! По това време HP се разрастваха и купиха парцели кайсиеви градини наблизо, за да построят там нови офиси. Когато бизнесът им намаля, те обявиха мястото за продан. И аз го купих – именно там искаме да построим нашата нова централа. За да останем в Купертино.”

Сега тази центарала е на път да заработи. Джобс е в по-добро време и на по-добро място, а HP са далеч от ореола на идоли. Не знам дали това не е просто една добре съчинена от Джобс история. Но знам, че за изминалите 6 години нещо там, в Калифорния, се създаде. Насред зелен парк, в който има и овощни дръвчета, се издига Корабът-майка, както стана известен. Или заветът на Джобс.

Тази сграда, освен всичко друго, е достоен паметник на Бил Хюлет, на Дейвид Пакард, Бил Гейтс и дори на самия Стив Джобс. Паметник на мечтите, родени в безсънна нощ в бащиния гараж, и осъществени благодарение на маниакален труд, упоритост и вяра в себе си.

Моята мечта в този случай е една. Ще ми се, докато палецът ви апатично превърта приятелските постове във фейса, отнякъде на рамото ви да кацне едно листче от кайсиев или ябълков цвят. Вие да вдигнете поглед, да му се порадвате и да подгоните мечтите си така, както незнайният вятър е подгонил това листенце. За да имат те имат шанс да се сбъднат. Дължите си го.