Венецуела: Стратегията на Гуайдо в четири ключови точки

Още непознат на венецуелците в началото на януари, 35-годишният председател на парламента Хуан Гуайдо се самопровъзгласи за президент на мястото на Николас Мадуро и набира все по-голяма международна подкрепа: каква е неговата стратегия?

Гуайдо се прочу с решението си да се обяви на 23 януари за временно изпълняващ длъжността президент, което според него е логическо следствие от факта, че опозицията, както и редица държави, не признават втория мандат на Николас Мадуро, започнал на 10 януари.

Ето четири ключови точки от неговата стратегия:

Помощ от Вашингтон

Съединените щати бяха първата страна, която призна Хуан Гуайдо за президент, придавайки му тежест, твърдят експертите.

Според политолога Хесус Кастийо-Мойеда определящо е "отношението на американското правителството и неговите съюзници". То даде възможност венецуелският въпрос да бъде обсъден на заседание на Съвета за сигурност на ООН.

Вашингтон действа и във финансов план, налагайки санкции на петролната компания "Петролеос де Венесуела" (PDVSA), която е източник на 96 процента от приходите на Венецуела: САЩ замразиха нейните активи в чужбина и й забраниха да търгува под каквато и да било форма с американски компании.

"Съединените щати прилагат теорията си за тотален срив като механизъм, с който да провокират дестабилизацията на Мадуро. Ако успеят, това ще срине чавизма, но ако се провалят както в Куба, Сирия или Иран, най-засегнат ще бъде народът", подчертава икономистът Луис Висенте Леон.

Бившата петролна сила вече е изцяло в икономически крах: Венецуела и "Петролеос де Венесуела" са в неплатежоспособност, а производството на суров петрол е на най-ниското си равнище от 30 години - 1,3 милиона барела на ден.

Съединените щати предоставиха на Хуан Гуайдо контрола върху банковите сметки на Венецуела на американска територия, което според анализатора Луис Саламанка е "решаващ етап", тъй като отсега нататък опозицията ще получава парите от продавания на Вашингтон венецуелски петрол.

Икономическото задушаване цели да засили недоволството на населението, което се сблъсква с голям недостиг на храни и лекарства, а също и с хиперинфлация (която според Международния валутен фонд ще достигне тази година 10 милиона процента).

Международна изолация

Този процес се разигра в две действия: първоначално Съединените щати, Европейският съюз и Групата от Лима (Канада и 13 държави от Латинска Америка) отхвърлиха резултата от президентските избори през май миналата година, които бяха бойкотирани от опозицията поради опасения от измами.

Според анализатора Феликс Сеихас "координацията на международните сили" е била жизненоважна. "Международната подкрепа за Гуайдо деморализира правителството и то губи контрол", добавя Кастийо-Мойеда.

Във второто действие Вашингтон, Групата от Лима (с изключение на Мексико) и ЕС не признаха втория мандат на Мадуро.

Най-накрая, третата част бе признаването на Гуайдо за президент от САЩ и няколко страни от Латинска Америка и ултиматумът на шест европейски държави (Испания, Франция, Германия, Великобритания, Холандия и Португалия), които дадоха срок на Мадуро да свика избори до неделя, като в противен случай ще признаят Гуайдо.

"Международна подкрепа от такъв мащаб за политик е безпрецедентна. Това е основополагащо за стратегията на Гуайдо да изолира Мадуро", подчертава Луис Саламанка.

Ново лице

Това е голямото му преимущество: този депутат от Партията на волята (ръководена от Леополдо Лопес, осъден на домашен арест) е ново лице, което стана председател на парламента на 5 януари.

"Лицето му изразява идеята за обновление и това поражда доверие", коментира анализаторът Феликс Сеихас.

Според Хесус Кастийо-Мойеда "самопровъзгласяването му възобнови надеждата на част от населението, която бе обезкуражена и отчаяна".

Едно "сантиментално", но решително въздействие след разочарованието и страха, останали след четирите месеца демонстрации през 2017 г., при които загинаха 125 души.

Според мозъчния тръст "Евразия" международното признаване на Гуайдо му е придало тежестта на "основното лице на опозицията и е вдъхнало сили на противниците на Мадуро", които показаха, че още могат да се мобилизират масово по улиците.

Единство на опозицията

Опозицията дълго време страдаше от разделенията между умерените и радикалните: Хуан Гуайдо извърши подвига да обедини двете течения.

"Една по-обединена опозиция, със силна международна подкрепа, представлява значима променлива, която еволюира през последните седмици", подчертават от "Евразия".

"За първи път от парламентарните избори през 2015 г. наблюдаваме една сплотена политическа опозиция, която е единна и има стратегия, отиваща отвъд вътрешните разделения", изразява задоволство Кастийо-Мойеда.

Мария Исабел Санчес от Франс прес / БТА