Вредните навици, които ни губят времето (и парите)

Всички знаем, че времето е пари, но замисляме ли се се колко часа на ден губим в непродуктивни дейности и как това време може наистина да се превърне в пари? Далеч съм от мисълта да стигаме до крайности и да мислим само как да изкараме още средства, но всеки от нас има вредни навици, които само ни губят времето и е добре да помислим как може да се отървем от тях. Няма да е лесно, но ще си струва. Ето най-важните от тях:

Триене на лотарийни билети

Това се превърна в национален спорт и вече хора на всички възрасти прекарват буквално часове в триене на билети от моментните игри на щастието и регистрацията им в сайта на организаторите. Ако знаем само един начин да забогатеем и той е свързан с отривисти движения със стотинка, има още по какво да работим. Знам, че мнозина свързват хазартните игри със забавлението и го превръщат в нещо като хоби, но самата мисъл, че разчитаме само на късмета си, за да постигнем нещо в живота, трябва да ни накара да се замислим сериозно.

Ако оставим настрана загубеното време, дадените пари от любителите на лотарийните игри, могат да се използват за далеч по-стойностни неща. Изглежда примамливо с един билет да оправим целия си живот, както са го направили хората по телевизията, но това няма да се случи, и всеки от нас го разбира много добре. Дори да спечелим някаква по-голяма сума, това не означава, че няма да я загубим в рамките само на няколко години, както се случва често с тото милионерите.

За мен, печалбата от хазартна игра не е най-голямото щастие на света, а тест или урок, който трябва да научим. Не всеки е готов да промени живота си по такъв драстичен начин, защото с големите пари идват и големите отговорности. Ако не сме узрели достатъчно за тази печалба, ще я загубим много бързо, точно както си губим времето с триенето на лотарийни билети.

Четене на хороскопи

На пръв поглед това е безобидно развлечение, но на практика не е така. Има хора, които не излизат от дома си преди да са прочели от всички възможни източници какво ще им се случи през деня. Нека да помислим малко по-трезво. Как на близо 600 хиляди души в България (ако приемем, че зодиите са разпределени равномерно у нас) ще имат едни и същи преживявания? Всички те ли ще започнат нов бизнес или ще срещнат стар приятел от детинство? Едва ли.

Аз вярвам, че всяко нещо се случва по някаква причина и няма нищо случайно в нашата вселена, но досега никой не е намерил солидни доказателства, че хороскопите във вестниците, списанията и по телевизията, имат нещо общо с действителността. По-скоро, те са един вид самосбъдващи се предсказания. Например, ако сме зодия Лъв (хубава зодия и хубави хора) и в хороскопа ни за днес пише, че ще имаме неприятности в работата, всяка нормална забележка на шефа или на някой колега, ще ни се струва като заяждане и ще си кажем, че маг Светлина (или както се казва жената, която измисля хороскопите) е познала.

Тревожим се за миналото и за бъдещето

Ние живеем във вселена, в която времето тече праволинейно и все още не сме се научили да пътуваме в миналото и в бъдещето. Всичко, което ни се случва е сега и само върху този момент имаме пълен контрол. Събитията от нашето минало си остават там и няма никакъв смисъл да си повтаряме една и съща история как сме загубили пари от дадена инвестиция, как сме скъсали с последната си приятелка, как някой ни е наранил и т.н.

Ние имаме силата да се променяме и да получаваме непрекъснато втори шанс – той се нарича ДНЕС. Знам, че не е лесно да превъзмогнем някой събития, които са ни се случили, но ако живеем само в миналото, нищо добро не ни очаква в настоящето. Вместо непрекъснато да си разказваме едно и също неприятно събитие, нека помислим какво може да извлечем от него като урок и да продължим напред.

Тревогата за бъдещето е също толкова вредна и ни губи времето, както и да сме непрекъснато в нашето минало. Ние често се „филмираме“, че ако направим нещо, друг човек ще каже еди-какво си и ще се обиди (или ще ни намрази, или ще се разочарова от нас), и така преживяваме тази болезнена случка отново и отново в нашето съзнание. Истината е, че тя още не се е случила и ние не знаем дали изобщо ще стане така, както е в нашата глава.

Липсата на организация

Това е една от топ причините за липсата на време или поне за такова чувство. Аз не мога да повярвам, но изследванията показват, че над 90% от хората по света (а и у нас) нямат план за деня, освен че трябва да отидат на работа. Ние имаме невероятния шанс всеки ден банковата ни сметка да се зарежда с 86,400 секунди и да решим как да ги използваме. Разбира се, може да се пуснем по течението, но има толкова много неща, които може да направим, стига да организираме добре това време.

Много хора оставят някой друг да определя техния дневен график – шефът, колегите или клиентите, и те просто „гасят пожари“, където е необходимо. Тази тактика не е лоша и не иска от нас да носим отговорност, но пък има голям недостатък – не може да свършим нашата си работа и да постигнем цели ни, а и е свързано с много стрес.

В най-добрия случай ние сме господари на времето си и може да определяме приоритетите си и каква част от нашия ден да им отделяме. В неделя следобед аз си правя списък със седмични задачи, като започвам от най-важните. Всяка от тях си има определен брой 25-минутни периоди, разделени от 5-минутна почивка. Техниката е известна като „помодоро“ и ми върши страхотна работа. Ще ви дам един пример. Ако имам задача да напиша статия за списание „Мениджър“, тя ми отнема около 6 помодоро-та по 25 минути, като почивам по 5 минути след всяко.

Когато работя, не преглеждам никаква поща, отговарям само на спешни обаждания и не толерирам прекъсванията. За проверка на електронната поща си има точно определено време, което се старая да спазвам. Не мога да кажа, че спазвам на 100% седмичния си график и винаги има непредвидени събития, но тази организация ми помага да намаля стреса и да постигам целите си.

Опитите да променим хората

Сега ще ви издам една тайна. Вземете си лист и химикалка и си запишете следното „Хората МОГАТ да се променят, но само, ако го ИСКАТ“. Винаги ми е било интересно дали може да повлияем върху решенията на другите хора и доста модерни науки се занимават именно с тази тема. Веднъж попитах НЛП практик на световно ниво дали има трикове, с помощта на които да накараме някой да направи нещо, например да си купи наш продукт. Той ми каза „Да, разбира се. Търговците и рекламните агенции го правят всеки ден. Въпросът е хората да са убедени, че това е тяхно собствено решение и са готови на тази крачка. Ако дори за миг се усъмнят в теб и в даден момент съжаляват, че са направили нещо, ти си ги загубил завинаги“.

За съжаление, научих тази тайна преди няколко години. Преди това, съм се опитвал да променям хората и тяхното мислене. Използвах всякакви техники – от посочване на успешни хора, които вече са го направили, през лошите примери, до убеждаване с всички възможни аргументи.

Крайният резултат беше, че между 3% и 5% от хората започнаха да управляват по-добре парите си и увеличиха своето богатство. Интересно ми беше защо е толкова малък този процент и какво отличава тези хора от останалите 95%. Сами се досещате какъв беше отговорът – само малък процент от хората са готови и искат да се променят, като просто им трябва катализатор.

Сега престанах да го правя. Да, искам да помогна на максимален брой хора, като споделя знанията и уменията ми, но не си губя времето да ги убеждавам, че трябва да направят нещо. Има много хора, които са готови да ни подадат ръка и само от нас зависи дали ще го направим. Не си губете времето да променяте хора, които не го искат. Дори да са ентусиазирани в началото, те ще се саботират сами, а и вашите усилия. Няма начин да мотивираш друг човек. Това е вътрешен процес и външните стимули са само временни.

И за финал ще ви разкажа една история, която чух преди много години:

Известен предприемач стоял на брега и наблюдавал един рибар, който разтоварвал улова си от стара и очукана лодка. Богаташът се приближил до него и го попитал колко часа е бил в морето. Рибарят отговорил, че 2-3 часа на ден са му достатъчни, за да осигури прехраната на семейството си.

• Но, какво правиш през остатъка от деня? – го попитал бизнесменът.

• Ами, седя си на плажа, съзерцавам морето, ям свежи плодове, чета книги, после се събираме с приятели, пием бира и веселбата продължава до късно през нощта.

• Ти имаш потенциал. Ако ловиш цял ден, ще може скоро да си купиш по-голяма и по-хубава лодка. Тя ще ти позволи да имаш още по-голям улов. Рибата ще продаваш на големи преработвателни фабрики в района и някой ден ще може да си отвориш собствен бизнес. Той ще порасне, ще се преместиш да живееш в града, ще имаш голям ъглов офис и много хора ще работят за теб.

• А после какво ще правя? – попитал рибарят.

• Тук идва най-интересната част – казал предприемачът – ще може да продадеш бизнеса си за поне няколко милиона. След това ще можеш да се преместиш на някое красиво кътче, близо до морето, да ловиш риба само по няколко часа на ден, да си лежиш на плажа, да четеш книги и да се забавляваш…

• Защо да чакам толкова години, за да стана богат, като аз и сега правя същото…

Тази история стигна до мен в период, в който се бях фокусирал прекалено много само върху инвестирането и изкарването на пари. Тя ми показа, че всяка крайност е вредна и че трябва да се наслаждаваме не само на постигнатите крайни цели, а и на пътя до тях.

А какъв е вашият вреден навик, който ви губи времето и парите?