Започват ли рисковете да надминават ползите от инвестициите в Китай?

Нарастващият списък с рискове превръща Китай в потенциално блато за глобални инвеститори. Централният въпрос е какво може да се случи в страна, която е готова да направи всичко, за да реализира целите на своя лидер. Приятелството на президента Си Дзинпин с руския държавен галва Владимир Путин направи инвеститорите по-недоверчиви към Китай в момент, когато Китайската комунистическа партия (ККП) упорито следва стратегията за нулева толерантност към местните случаи на COVID-19 и води регулаторна война с цели индустрии, пишат София Орта е Коста и Таня Чен за Блумбърг.

В резултат на това някои международни инвеститори започват да гледат на агресивното влагане на средства в Китай като на все по-нежелано. Изходящите потоци от Китай на акции, облигации и взаимни фондове се ускориха след нахлуването на Русия в Украйна. Норвежкият суверенен фонд за 1,3 трилиона долара отхвърли инвестиция в китайски гигант за спортно облекло поради опасения за злоупотреби с правата на човека. В същото време фондовете за частен капитал в щатски долари, които инвестират в Китай, набраха едва 1,4 милиарда долара през първото тримесечие - най-ниската сума за същия период от 2018 г. насам.

Според Саймън Идълстън от британската инвестиционна фирма Artemis Investment Management LLP, мащабът и скоростта на санкциите, наложени на Русия, принудиха инвеститорите да преосмислят отношението на Запада към Китай. Неговият екип в компанията за управление на активи на стойност 37 млрд. долара продаде всички свои инвестиции в Китай миналата година, след като Пекин блокира първичното публично предлагане на финтех компания Ant Group Co. и санкционира фирмата за споделено пътуване Didi Global Inc дни след нейното листване на борсата в САЩ. По-агресивната реторика на Китай относно Хонконг и претенциите за суверенитет в Южнокитайско море също увеличиха неспокойството сред инвестиционния екип, каза Идълстън.

„Политическите и управленските фактори сега задават предпазлив тон, особено по отношение на дългосрочните ангажименти“ към Китай, каза Идълстън, като добави, че европейските санкции и срещу Русия, показват, че силните търговски връзки не са гаранция за дипломатическа сигурност.

Като цяло правенето на пари на публичните пазари в Китай стана по-трудно. Индексът CSI 300, включващ най-големите акции, листнати на борсите на континентален Китай, се е понижил с около 15% от началото на годината и неговата доходност е сред най-ниските в световен мащаб.

Глобалните фондове започнаха да се изтеглят от Китай, продавайки акции на континентална борса на стойност над 7 милиарда долара чрез обменни връзки с Хонконг през март. Те също така се разделиха с китайски държавен дълг за 14 милиарда долара през последните два месеца.

„Пазарите са загрижени за връзките на Китай с Русия – това плаши инвеститорите и можете да видите бягането от риска от началото на инвазията“, каза Стивън Инес, управляващ партньор в SPI Asset Management. „Всички продаваха китайски облигации, така че се радваме, че не сме купили нито една“, добави той.

И все пак, оттеглянето на инвестициите от  Китай може да не е лесен избор. Втората по големина икономика в света притежава пазар на облигации за 21 трилиона долара и фондови борси, оценени н 16,4 трилиона долара - в континенталната част на страната и в Хонконг. Китайските активи предоставят диверсификация за инвеститорите, каза миналата седмица ръководителят на инвестициите в Amundi Singapore Ltd. Джовин Тео. Някои дори наричат китайските активи убежище.

„Това е една от най-добрите истории за диверсификация на глобалните фондове поради своя идиосинкратичен характер“, каза Лин Дзин Леонг, старши анализатор на развиващите се пазари в Азия в Columbia Threadneedle Investments, която управлява около 754 милиарда долара. „Коя друга страна притежава пазара, цикълът на растеж на Китай. Неговият инфлационен натиск и ниската волатилност на неговата валутна кошница помагат за осигуряването на по-добра възвръщаемост“, добави тя.

Китайските власти изглежда предприемат стъпки, за да спечелят отново интереса на международните фондове. Миналия месец регулаторите обещаха да гарантират, че политикитеим ще бъдат по-прозрачни и предсказуеми – ключови пречки за инвеститорите, които загубиха трилиони долари през 2021 г. поради репресиите на Пекин срещу технологичните фирми и частните образователни компании. Китай също така готви мерки, които могат да дадат на американските регулатори частичен достъп до одити на китайски компании, регистрирани в САЩ.

Макар че гигантите от Уолстрийт като JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc. бързат да поемат пълната собственост върху китайски си подразделения, други компании продава дяловете си.

През март германската Fraport AG продаде дела си в летище Сиан на местен купувач, слагайки край на 14-годишен престой в Китай. Летищният оператор заяви, че е решил да напусне китайския пазар, заради затруднения с разширяването на бизнеса си. Fraport притежава и дял от летище Санкт Петербург в Русия, който в момента не може да продаде.

Други се готвят за отделяне на Китай от Запада. Технологичната компания TuSimple Inc. обмисля да отдели операциите си в Китай в отделно предприятие на фона на опасенията на американските власти относно достъпа на Пекин до нейните данни. Петролният гигант Cnooc Ltd. може да прекрати операциите си в Обединеното кралство, Канада и САЩ поради притеснения, че активите му могат да бъдат обект на санкции, съобщи Ройтерс миналата седмица.

Тъй като рисковете се увеличават, а ползите намаляват, увеличаването на експозицията към Китай може вече да бъде решение, което глобалните инвеститори трябва да обмислят добре.

В реч миналата седмица министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова Пекин да помисли за все по-близките си отношения с Москва.

„Отношението на света към Китай и неговата готовност да приеме по-нататъшна икономическа интеграция може да бъдат повлияни от реакцията на Китай към нашия призив за решителни действия срещу Русия“, каза тя.