Този път Франция май няма да наложи вето върху отлагането на Брекзит*

Да удължим или да не удължим? Това е въпросът. И той стои не само пред Борис Джонсън.

Съгласно правилата на ЕС, ако съюзът иска да отложи датата на Брекзита, Великобритания, като напускаща страна членка, трябва да поиска удължаване на срока от ЕС. Брюксел не може едностранно да го предложи или наложи.

А ако премиерът помоли за удължаване на срока (па макар и през скърцащи зъби), всеки отделен лидер от ЕС трябва да приеме молбата, за да бъде дадено това удължаване.

Което означава, че всеки един лидер от ЕС има възможност да наложи вето.

Сега Франция отново буни духовете като намеква, че няма да се съгласи на удължаване на Брекзита, освен ако не настъпи някаква драматична промяна в британския политически пейзаж, например нови избори или втори референдум.

Такива изявления на френски министри, като външния министър Жан-Ив Льо Дриан през уикенда, трябва да приемани с едно наум.

Главните причини са следните:

1) Франция си е създала такава репутация. Тя вечно се заканваше, но в крайна сметка одобри предишните удължавания на срока на Брекзита. Дипломат от северноевропейска страна в разговор с мен махна с ръка на поредния изблик на френско пустословие, определяйки го като "обичайното френско дрън-дрън". Честно казано, френският президент Еманюел Макрон имаше повече основания да се запъне срещу удължаване на срока през април, когато се беше запътил към изборите за Европейски парламент в надпревара с политическата си съперничка и водещ евроскептик Марин Льо Пен. Този път наистина няма с нищо да му се отрази.

2) Неотдавна Макрон открито призна, че се радва да играе "лошото ченге" по въпроси на Брекзита. А Брюксел е повече от доволен, че той го прави. Да се съобщава на Великобритания, че удължаванията на Брекзита не се извършват винаги автоматично е един от малкото начини, с които ЕС сега разполага за поддържане на натиска върху британските депутати. Повече от три години след референдума във Великобритания за членството й в ЕС европейските лидери нямат търпение с процеса на Брекзита да бъде приключено. Те имат нужда британските депутати най-сетне да се обединят около това какво искат от Брекзита, а не само какво не искат - например Брекзит без споразумение.

3) Изключително слабо вероятно е Франция да наложи вето на ново отлагане на Брекзита, ако то се подкрепя от други страни в ЕС, особено от Ирландия, за която той е особено важен. А такава подкрепа ще има. Както ми каза един дипломат от ЕС: "ЕС просто не работи така." И добави: "Защо й е на Франция да пропилее едно вето и добрата воля на ЕС заради някакво отлагане на Брекзита? Страните от ЕС си пазят ветото за неща, които са им важни". Ох!

Та има ли вероятност ЕС да удължи срока на Брекзита (ако бъде помолен), защото преговорите наистина бележат напредък, както настоява премиерът? С една дума - не.

ЕС казва, че до момента преговорите с правителството на Джонсън са безплодни, но - и това е едно много важно "но" - те все пак могат да дадат плод.

Главният пратеник на премиера за Брекзита Дейвид Фрост е очакван отново в Брюксел утре.

Европейската комисия смята, че той може да обсъди една идея, която се спомена от правителството, но все още не е официално представена на ЕС: да се замени спорният предпазен механизъм, който гарантира запазване на отворената граница между Ирландия и Северна Ирландия и слез Брекзита с една обща за двете Ирландии аграрна зона. Това би означавало, че Северна Ирландия ще се равнява по Ирландия в спазването на правилата на ЕС за храните и земеделието и по този начин биха се избегнали гранични проверки в този сектор след Брекзита.

От гледна точка на ЕС тази земеделска зона би обхващала само 30 процента от трансграничната търговия. Така че това само по себе си не е решение. Но е някакво начало.

ЕС се надява да убеди премиера в нещо, което подозира, че той вече е склонен да приеме: завръщане към първоначалното предложение на ЕС за предпазния механизъм, който в областта на търговията да обхваща Северна Ирландия, но не и цялата Великобритания.

Аргументът на ЕС по този въпрос ще гласи: "Ако вие, Борис Джонсън, сте склонен да приемете обхващаща двете Ирландии зона за селскостопански стоки, защо да не я разширим, така че тя да обхваща цялата трансгранична търговия? В Ирландско море вече се извършват някои проверки на селскостопански стоки и това не се отразява на единството на Северна Ирландия с останалата част от Великобритания. А ако искате до средата на октомври да се постигне решение по предпазния механизъм, ето го решението - хем се опазва ирландската граница и се съхраняват северноирландският мирен процес и общия пазар на ЕС, хем се позволява на останалата част от Великобритания да сключва свои търговски споразумение, които не са подвластни на митническите правила и регулации на ЕС".

В подкрепа на аргумента на ЕС са допитванията, които сочат, че огромното мнозинство от жителите на Северна Ирландия поддържат вариант на предпазен механизъм, който важи само за Северна Ирландия. Против него са допитванията сред юнионистите, които показват, че те в огромното си мнозинство се противопоставят на това.

Дори и премиерът да се изкуши от предпазен механизъм само за Северна Ирландия, той трябва да се увери, че разполага с достатъчно депутати за подкрепа на тази идея в парламента, въпреки неизбежния отпор поне от Демократичната юнионистка партия и някои консерватори.

Възможността за плодотворни преговори, колкото и далечна да изглежда, обаче не е единствената причина да е вероятно, че ЕС ще даде ново удължаване на Брекзита, ако бъде помолен.

Лидерите на ЕС никога няма да искат да бъдат запомнени като хората, които са затръшнали вратата в лицето на Великобритания, докато все още може да се стигне до споразумение за Брекзита.

Подобно на Борис Джонсън, макар че мнозина биха поспорили в каква степен, ЕС от една страна се стреми към постигане на споразумение за Брекзит, а от друга се подготвя за замерването с обвинения, което неизбежно ще последва при Брекзит без споразумение.

Катя Адлър, Би Би Си / БТА

*Заглавието е на редакцията на "Мениджър Нюз"