Защо Ханке не иска еврото

Апокалиптични сценарии за България чертае професорът по приложна икономика Стив Ханке, ако страната ни влезе в Еврозоната. Според преподавателя от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ, който е наричан „Баща на  валутния борд“ у нас, ако приеме еврото, България ще последва съдбата на Гърция,която премина през огромен фискален проблем. София ще загуби суверенитета на валутата си, който сега й дава възможност, ако се случи нещо лошо с еврото, да го смени с щатски долар или злато, твърди в периодични изяви от месец насам проф. Ханке. И още: ще изпрати огромни суми от резервите си във Франкфурт, които ще се контролират частично от Европейския съюз и Европейската централна банка. Друга мрачна прогноза на анализатора е, че с влизането в „чакалнята“ ще се задействат приетите правила, които позволяват 15% колебания от фиксирания курс на лева към еврото. Така, ако един средностатистически българин има спестявания от 10 000 лева /5110 евро/, той може да загуби 765 евро от тях, ако правителството се съгласи на 15-процентна девалвация на лева. „Ето какво да направите – взимате валутния борд и го разширявате да обхване и банковата система. Така тя ще бъде непоклатима. Забравете за европейските регламенти и бюрократи, които показват всичко“ препоръча проф. Ханке в последната си публична изява по темата от тази неделя пред bTV. Той отново горещо препоръча влизането в Еврозоната да се реши с референдум.

Защо проф. Стив Ханке толкова последователно и упорито настоява България да не приема еврото? И доколко са основателни споделяните от него опасения и предупреждения за негативни ефекти? „Мениджър нюз“ потърси гледните точки на няколко водещи икономисти и финансисти у нас.

----------------------

Страхът от обезценка на лева е като да се плашим от вулкан край Вакарел

Емил Хърсев, финансист

Проф. Стив Ханке е човек, който се занимава с наука така, както той си я разбира. Такива хора имат формирано трайно мнение по някои въпроси, което защитават с десетилетия и то няма отношение към конкретна страна – България или някоя друга. През целия си съзнателен живот и във всичките си публикации проф. Ханке е твърдял, че валутата, за която има смисъл да се обвързва която и да е било страна, е американският долар. Това негово мнение не касае конкретните условия в България. То е типично за американец, който вижда в долара единствената световна валута. Нещата обаче отдавна не стоят така. Но това е въпрос на научен дебат в областта на валутно-финансовите отношения.

Много от нещата, които проф. Ханке съобщава, са очевидни факти. Да, България ще стане като Гърция от тази гледна точка, че ще се включи в Еврозоната. Но България няма да стане като Гърция от гледна точка на това, че ще фалира за пореден път. Поради простата причина, че за разлика от Гърция, която има външен дълг над 100% от БВП, България има по-малко от 20% нетен външен дълг. Даже ако пресметнем и наличностите в емисионно управление на БНБ, които обезпечават левовете в обращение /не ги броим, защото не са на разположение на правителството/,  ще се окаже, че България изобщо няма държавен външен дълг. Така че от тази гледна точка България очевидно няма как да е като Гърция в близките години. Докато не натрупаме външен дълг – дано никога не се случва това – над 100% от БВП.

Притеснения, че някои политици ще направят грешка, може да имаме във всеки един момент. Но да се притесняваме от всички негативни възможности е някаква параноя. Нямаме  основание да обсъждаме бъдещи негативни факти и това колко лоши неща биха могли да се случат – субективно детерминирани, или не. Така че кой какво предвижда – това си е пророкуване, защото няма нищо общо с икономическото прогнозиране, което се базира върху факти и тенденции. А такива тенденции и факти няма. Само някакво негативно предчувствие. Ние по същия начин можем да предчувстваме, че един бъдещ български парламент би могъл да вземе решения, които да ни извадят трайно от сегашната интеграция, да ни интегрират с Мала Азия например или да ни включат в други външнополитически съюзи. Факти, които да подкрепят подобно предположение засега няма. Така че, оставяме го в сферата на персоналните преживявания.

Единственият канал, по който може да се очаква обезценка са инфлационните процеси. А те са напълно естествени във всяка една валутна система, където националните парични единици нямат своята собствена стойност. Има инфлация на еврото, има инфлация на лева, която е различна. Включително и на американския долар – инфлацията в различните Щати не е еднаква. Има различно ниво на цените, има процес на адаптация на цените, които се стремят към уеднаквяване. В същото време още Адам Смит е открил, че има абсолютни и относителни стойности на стоките, тъй като има различни условия за производство в различните териториални икономически системи. И точно поради тази причина цените не са еднакви. Следователно и инфлационният процес е различен в отделните национални икономики и в отделните територии включително. Даже на толкова малка територия като българската можем да видим различни инфлационни процеси в различните региони на страната. Колкото до твърденията, че рязко ще се обезцени резервната валута, към която е обвързан левът или пък едностранно ще се обезцени левът спрямо резервната валута, подобни предположения нямат никакво основание. Обезпечението на лева само нараства. Откакто имаме валутен борд, имаме обезпечение, което е обект на управление от страна на БНБ - тези авоари се влагат в доходоносни ценни книжа с висок рейтинг и нисък риск. През последните години наистина имаме едно рязко падане на лихвите, но пък през останалата част от тези 20 г., през които този резерв е управляван самостоятелно, се е натрупвал доход. Наскоро някой  от политиците изчисли на 160% това обезпечение. Много зависи как ще изчисляваме паричната база, която подлежи на обезпечение, но при всички положения левът е обезпечен над 100-120%. Очасването за обезценяване на лева спрямо еврото не се подкрепя от 20-годишната история на този механизъм, от начина, по който се управлява обезпечението. Това е напразен страх. По същия начин аз бих могъл, в качеството си на човек, който не разбира от геотектоника, да имам страх, че ще изригне вулкан в плевенското поле или около Вакарел. Всеки един, който разбира от вулкани, би ми казал, че там няма как да изригне.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Възможни са интереси на големи играчи с левови кредити

Проф. Боян Дуранкев, доктор по икономика в УНСС

Стив Ханке е прав за вариациите плюс минус 15% за лева, които могат да започнат независимо от обещанията на правителството. Ако това се случи, неговата сметка излиза точна –  обикновеният човек ще загуби около 15% от спестяванията си, ако са в лева. Но ако някой има кредити в лева и държи евро и не е обвързан договорът му еврово, той може да изчисти една значителна част от кредита си. Не става въпрос за тези, които са теглили дребни кредити, а за силни икономически интереси на големи кредитополучатели, които вероятно имат интерес от подобен сценарий. Но що се отнася до тези вариации, ние в условията на валутен борд засега проблеми нямаме. Проблеми ще има след влизането в самата Еврозона най-вероятно. Защото колкото и да ни убеждават и насърчават, че няма да има никакъв ефект, във всички страни, които влязоха по-късно в Еврозоната, имаше колебание на цените. И то, винаги по посока на търговци и производители. Което е пак орязване на спестяванията и доходите на обикновените хора.

Що се отнася до това да бъдем ли в Еврозоната или не, още с подписването на договора за приемане на България в ЕС  сме приели едно от условията – приемане на еврото като национална валута по-късно. И даже да бъдем в „чакалнята“ и ни поканят, ние може да не бързаме, ако преценим, че в момента нямаме интерес.

През 2020 г. няма опасности за лева, няма да има и големи сътресения на еврото. Очакват се сътресения на големи производители покрай Брекзит, покрай коронавируса в Китай, покрай обтягането на отношенията - пряко или косвено - на САЩ и ЕС.

В България не може да се очаква нещо, което тази година да е притеснително, освен спукването на някой балон, който изглежда, че се надува от няколко години – например строителният.

Теоретично, влияние върху икономическата ситуация може да дойде от различни други посоки, които не можем да  прогнозираме. Например по какъв начин ще се развиват Германия и Франция след Брекзит. През 2021 г. вече може да се прецени на базата на инфлацията в основните страни в Еврозоната какво ще се случва. Защото и в България през миналата и през тази година ще имаме ненормална инфлация. Преди година прогнозирах, че започва ценова буря, защото над 2% годишна инфлация се тълкува вече като опасност за стабилността на националната валута. Нямаше дълги години такава инфлация, сега има и ако през 2020 г. се повтори,  покупателната способност на лева очевидно намалява по линия на малката потребителска кошница.

Не очаквам да ни поканят в Ерозоната през следващите 2,5 години поне. Но за да има стабилност и да покрием нормативите за Шенген на дневен ред вече излиза въпросът за сближаване на доходите. Правителството не прогнозира догодина повишаване на минималната работна заплата. Но спасението е индексация на доходите с инфрацията, която е над 2%. И обвързване на доходите с инфлацията. Защото инфлацията пренасочва пари – от малките хора към големите играчи. Те могат да не плащат години наред данък печалба. ДДС и акцизите се внасят от производителя, но се плащат от крайния потребител.

Да не забрявяме, че България, въпреки че разумно управлява външния си дълг, все пак той нараства при правителството „Борисов 3“. Ние обаче не можем да влезем в гръцкия сценарий, тъй като Гърция се оказа уникална от гледна точка на корупцията на най-високо държавно равнище и на частно също. И второ – да не забравяме, че целият ЕС знае, че т.нар. „спасителен план“ за Гърция всъщност спаси няколко германски и френски банки. А не гърците – те не могат да се отърват от проблема с дълга и не се очертава такъв сценарий и през следващите 10 г.  „Подстригването“ на дълга и разсрочването му не се оказа решение на проблема на гърците. Ние не можем да твърдим, че в България ще се получи този сценарий. Но България има други проблеми – ниските доходи и все още масовото бягство, емигрирането на българите в по-развитите страни, за което ни ръкопляскат самите развити страни. Те не искат това да спре. За САЩ и ЕС е радост, че в България доходите са ниски. Така че проблемът ни не е еврото и Еврозоната. Проблемът ни е, че ЕС още не тръгва да решава кохезионните въпроси за страните, които се присъединяват.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Професорът говори грешни неща

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Отдавна знаем, че проф. Стив Ханке е против еврото. И  подкрепя запазването на валутния борд, който маркетира в своя полза – изтъква го като свое постижение. Това се отрича от много от хората, които са били намесени в създаването му. Видно е дори в книгата на Иван Костов, а и в негови изказвания от последните седмици. Но Ханке има личен интерес бордът да се запази, тъй като той го маркетира като свое творение и му стои в CV-то, независимо дали е заслужено или не. В това няма нищо лошо. Както да  критикува еврото, което има за какво да се критикува.  Това, което ме притеснява, е, че в някои от нещата, които Ханке казва, са фактологично грешни.  В първото си интервю той говори за падането на борда в Аржентина, търсеше някакви паралели с това, което правим ние, което няма нищо общо. Във второто си интервю говори за тайно споразумение с ЕЦБ, което също е много странно и очевидно няма данни за такова - това не го разбирам като адекватна позиция. Последното му интервю е някакво обединение от всичките тези тези. Но моето лично впечатление е, че той няма яснота за процедурата, която сме провели и конкретните текстове, които се гласуват. Говори за плаващ курс - такова нещо няма! Прави паралели с Балтийските страни, макар че те изцяло подкрепят това, което се случва тук – ние всъщност следваме пътя на Балтийските държави. Голяма част от неговата критика ми изглежда хаотична и предизвикана от позицията му срещу еврото. Тръгвайки от тази позиция, той вади всякакви аргументи – къде реални, къде измислени. В момента ние говорим за процедурата, която поемаме в опит да влезем в Еврозоната. Той изхожда от позицията: аз не искам да влезете в Еврозоната и затова се опитвам да ви кажа какво бъркате в процедурата. Между другото всички, които се изказват с търсещи сензация мнения, до един са срещу еврото. Използва се случаят, че има настроения в обществото, за да се посочват слабости на тази процедура, каквито всъщност няма. Но целта е ясна – да не влезем в Еврозоната.

Обезценяване на лева няма как да стане. Срещу евентуалното преговаряне за курса на лева в рамките на валутния механизъм, което предизвиква опасения,  беше приетото допълнително решение на Народното събрание, което е със силата на закон и дава ясен мандат – никой не може да се съгласи на друг курс. Беше ясно заявено – ние влизаме в еврозоната само при този курс. Всички институции  и правила на борда остават. Това е и решение на ЕЦБ, според което всяка страна може да запази своя курс. И ние точно това казваме с промените в закона и с решението на НС – че нищо няма да се промени докато сме във валутния механизъм.

Изказването на Ханке, че ще станем като Гърция, е популярен коментар, който често сме чували. Сценарият на Гърция е сценарий на калпаво бюджетно управление. На бюджет, който е на дефицит дълги години, в който дори се подправят данни, който трупа дългове. Този гръцки сценарий е бил използван през последните 30 г. и преди да влязат в Еврозоната. По този сценарий са живеели много държави и в Еврозоната, и извън нея. Става въпрос за бюджетна политика, които ти можеш да сгафиш във всякакъв монетарен режим. Да, при борд е по-опасно, тъй като по-бързо се влиза в проблеми. Но към момента правилата в еврозоната са доста строги, затова всички държави спазват маастрихтските криетрии. Под 1% е дефицитът, а дългът остава висок след кризата. Включително Гърция има най-добрите си бюджетни години с излишък 3 поредни години,  което не им се е случвало от 40 г. С две думи гръцкият сценарий не е нещо, което еврото гарантира. Той може да се развие във всеки един момент и с евро и без евро. Може и да не се развие. Това изцяло зависи от политиката, която провеждаме. При нас традиционно бюджетът е или балансиран, или на излишък – това е добре. Така трябва да продължи. И мисля, че заявката на основните партии е такава. Винаги е имало натиск, предимно от ляво, за повече харчове, но тук е работа на обществото да държи политиката и да спазваме правилата.

Популярен е аргументът -  да изчакаме, не е най-добрият момент за влизане в Еврозоната. Но това сме го чували и преди 5 г., а средата в Еврозоната е динамична от 10 г. Голяма част от хората, които го казват, не искат да приемем еврото. Но процедурите, които изпълняваме от 1,5 г., трябва да имат някаква последователност. Ако в момента се откажем да влезем във валутния механизъм, това може да означава отлагане за много дълъг период. Много трудно е да кажем кога е времето за еврото. Може да дойдат и по-добри години, но след тях пак ще има лоши.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ако бях финансов министър, щях да изчакам с Еврозоната

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

Позицията на проф. Стив Ханке се основава на два аргумента. Първият е исторически – бордът се държи добре, налага усмирителна жилетка на стопански феномени, включително на кризата с КТБ и рецесията. Той е като котва и създава фискална дисциплина. Държи ниски дълговете и добро поведението на фиска. Вторият аргумент е, че ЕС и Еврозоната стават доста неприятни. Но в Еврозоната по-важният проблем е ЕЦБ, която в последните години прави политики, които са далече от класическото поведение на централните банки. ЕС и ЕЦБ стават непредвидими.  ЕЦБ след 2009 г, но особено след 2018 г., промени политиката си и се ориентира към спасяването на страни, банки и стопански отрасли. Дори реши да се занимава с климатичните промени.

Логично е някои страни да не искат да влязат в Еврозоната. Полша, Румъния, Унгария, Швеция и Чехия изобщо нямат такива стремежи, макар че са задължени по договор да приемат еврото. Но те не бързат, а България и Хърватия са поискали. Защо? България няма нужда от спасяване. Макроикономиката ни го показва. Каква е тогава логиката да бързаме толкова? Излиза, че целта е чисто политическа – да се похвалим, че влязохме в „чакалнята“. Или мотивите са да се манипулира курсът на лева. Може да не е вярно за това правителство. Но никой не знае какво ще стане, ако политическата стабилност деградира едновременно тук, във Франкфурт и Брюксел, докато трае разменния курс при встъпване в еврото. Според мен е по-добре да се изчака. Ако аз бях министър на финансите, бих постъпил като колегите си в тези 5 страни, които не бързат с въвеждането на еврото. Никой не иска да се обезценят парите му. Но ако се погледне макроикономически, това се случва. Годишната инфлация през януари достига 4,2%, като това е най-високата стойност на индекса от 2013 г. Има причини за това. И те са свързани с финансирането на доходите на непроизводствените съсловия. Така че обезценката на лева е по политически причини. Други фактори са енергоресурсите, цените на петрола. Но те са „природно бедствие“ – не зависят от политиката. Колкото до паралелите с Гърция, България няма дълг като Гърция. Когато южната ни съседка прие еврото, той бе 80% от БВП. Но Еврозоната има ефект върху дълга. В Естония например дългът стана 32-35% от БВП, а в Литва се удвои до 50% след влизането им в Еврозоната. Това, което е вероятно да се случи в България, е да нарастне правителственият дълг. Има големи правителствени проекти, които не могат да бъдат финансирани по бизнес начин – АЕЦ „Белене“, продължението на газопровода „Южен поток“, одържавяването – от хазарта до балета. Очаква се и падането на лихвения процент. Това е една от причините за несигурност в ЕС. Има го навсякъде по света, но не се усеща много ясно.

По темата работи Дария Димитрова