Защо в Чили се стигна до такъв взрив на насилието

Смятана за образец на политическа и икономическа стабилност в Латинска Америка, Република Чили въпреки това страда от сериозни социални трусове, подхранвали от години социално недоволство, което завърши с експлозия, но беше прогнозирано от редица анализатори.

Въпреки разполагането на армията, по издадена в събота заповед на президента консерватор Себастиан Пинера, хиляди чилийци вчера продължиха да дават израз на гнева си по улиците срещу неравенствата на политическа и икономическа система, която в много области почти не се е променила след диктатурата на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.).

"Погледнато отвън, можехме да видим единствено успехите на Чили, но гледано отвътре, има повишени равнища на фрагментация, на разделение и една младеж, която, въпреки че не е живяла по времето на диктатурата, от доста години престана да гласува. На младите им дойде до гуша и излязоха на улицата, за да покажат гнева и разочарованието си ", обясни за АФП Лусия Дамерт, преподавателка от Университета в Сантяго.

С годишна инфлация от 2 процента, равнище на бедност от 8,6 на сто и растеж, който се очаква тази година да достигне 2,5 процента от БВП, един от най-високите в район, обхванат от кризи, чилийският модел предизвиква благородна завист в Латинска Америка. Но няколко социални показатели - като здравеопазването, образованието и пенсиите, които в тази страна зависят почти изцяло от частния сектор, показват много силни неравенства.

"Много латентни искания не получиха отговор. Напрежението се натрупа, чувството за неудовлетвореност се увеличава с всеки следващ ден във всекидневието на хората", подчертава Октавио Аленданьо, социолог и политолог от Чилийският университет.

За специалиста не е случайно, че генезисът на социалния взрив беше увеличаването с 3 процента на билетите за метрото, повишение, което засяга бита на твърде много чилийци и което президентът Себастиан Пинера в края на краищата отмени в събота, изправен пред демонстации, станали неконтролируеми.

Потребление, задлъжнялост, откъсване от реалността

Доходът на глава от населението в Чили, който е над 20 000 долара, е най-високият в Латинска Америка.

Но според някои анализатори, силно критикуваната пенсионна система, организирана така, че често предлага пенсия, по-ниска от минималната заплата от около 400 долара, високите разходи за здравеопазване и образование, както и прегряването на пазара на недвижими имоти, представляват експлозивна смес.

За социолога Алберто Майол от Чилийския университет, "в общество, където социалната интеграция се осъществява чрез потребление, хората имат нужда да потребяват, а за да го правят, трябва да влизат в дългове".

Задлъжняването е една от големите злини, засягащи чилийските домакинства. Според проучване на университета в Сан Себастиан и американската кредитна компания "Екуифакс", един от всеки трима пълнолетни не е в състояние да се справя сам с дълговете си.

Много чилийци, които през последните години изплуваха от бедността, така или иначе са най-засегнати, защото социалните придобивки са недостатъчни за средната класа, към която сега принадлежат. Именно членовете на тези семейства разпалиха пламъците на този безпрецедентен бунт.

По време на демонстрациите много протестиращи осъдиха също икономическата власт на управниците и несправедливостта на икономическата система, която облагодетелства преди всичко капитала. Самият президент Себастиан Пинера е един от най-богатите хора в Чили, а неговото правителство разчита на множество личности от света на бизнеса.

Правителството на Пинера съсредоточава икономическата, политическата и институционалната власт. Това "триединство" е в основата на съществен разрив между населението и неговите управници, смята Алберто Майол.

Текстовете на много плакати, носени от демонстрантите по време на протестите, освен това визираха корупционни скандали, в които бяха замесени мощни икономически групировки, близки до държавния глава.

В общество, силно разделено по класов признак, политическите лидери, които живеят в богатите квартали на Сантяго, най-често са възприемани като откъснати от реалността.

"Политическият свят трябва да понесе своята вина", смята Лусия Дамерт. Колкото до Алберто Майол, той смята, че за момента развитието на ситуацията остава "загадка"

Джована Флейтас от Франс прес / БТА