Криейтив

Експериментът с вземането на решения

Експериментът с вземането на решения

Този експеримент на екип от учени, извършен чрез наблюдение на вземането на важни решения от съдии, е цитиран многократно в последните години от международните бизнес медии в тяхната професионална литература за хора на идеите - рекламисти, маркетолози, творци, служители на компании.

Наблюдението на учените дава ценни свидетелства за влиянието на умствената умора от работния ден върху поведението на човека. Мнозина професионалисти вземат поука от изводите му. Разказва се за следния случай:

Пред комисия за предсрочно освобождаване на затворници в САЩ, състояща се от съдия, криминолог и социален работник, в един и същи ден се изправили трима затворници. И тримата били излежали над две трети от присъдите си. Те имали молби за предсрочно освобождаване, подадени с едни и същи мотиви. Но комисията освободила само един от тях. Познайте кого:

• Дело № 1 - изслушване в 8:50 ч. на затворник, осъден на 2,5 г. за мошеничество.

• Дело № 2 – изслушване в 15:10 ч. на затворник, осъден на 1,4 г. за нападение и побой.

• Дело № 3 - изслушване в 16:25 ч. на затворник, осъден на 2,5 г. за мошеничество.

Трябва да отбележим, че в решенията на комисията определено присъствала някаква закономерност, която обаче нямала никакво отношение нито към същността на престъпленията на затворниците, нито към размера на присъдите им. Решаващият фактор се оказало... времето от деня, в което комисията се произнасяла. 

Това установили учените, които изследвали над 1000 решения от този род, произнесени в продължение на една година. Така станало ясно, че в 70% от случаите комисията давала положително становище на молбите за предсрочно освобождаване по дела, гледани до обед и само в 10% от случаите, разглеждани на следобедни заседания.

Досещате се вече – в нашия казус провървяло на затворника, чиято молба била разглеждана в 8:50 ч. сутринта.

Изследването е проведено експериментално от Джонатан Леван от Стандфордския университет и Шай Данцигер от университета Бен Гурион.

(Продължава на страници 2 и 3.)

То потвърждава, че променливостта в решенията на комисията не е била резултат нито на предубеденост, нито на странно съвпадение на обстоятелства. Дължала се единствено на умората от извършвания умствен труд да се вземат решения по различни дела, следващи едно след друго.

Именно тази умора от последователни вземания на решения е същата, която подтиква футболистите към странно поведение в края на всеки мач, а хората на отговорни постове - към необмислени действия и реакции в края на работния ден.

Тя постоянно се намесва в отношенията началници-подчинени, бедни-богати и т.н. Но малцина са тези, които го осъзнават, затова и все повече изследователи се заемат да намерят отговора на въпроса защо се случва това и как може човек да се справи успешно с умората от вземане на решения

Вече е ясно следното:

Дефинирането на умората от вземане на решения помага да се обясни, защо иначе разумни и здравомислещи хора избухват за дреболии и се сърдят на близките и колегите си, харчат спонтанно за покупки, от които не се нуждаят, прекъсват диетата си и вършат ред други странности.

Това е умора, коварна, защото за разлика от обичайния спад на физическия тонус, ние не я усещаме. Но в същото време се понижава запасът ни от психическа енергия. Колкото по-голям и широк като обхватът е изборът, който трябва да правим всеки ден, толково по-трудно е всяко следващо решение за мозъка и той започва да търси все по-кратки пътища за действие. При това се спира на варианти, които са крайни, сами по себе си и са взаимноизключващи се. Например:

• Безразсъдство: да се действа импулсивно, за да не се хаби енергия за обмисляне на последствията

• Максимална икономия на енергия, или, с две думи, да не се прави нищо. За да не се измъчваме с вземане на решения, по-добре да избягваме всякаква опция, която ни представя пред избор. В дългосрочна перспектива това поведение поражда още по-сложни проблеми, но в настоящия момент носи облекчение и спад на психическото напрежение..

Умората от вземане на решение е ново откритие, свързано с явлението „Изтощено его”.

„Изтощено его” е термин, формулиран от социалния психолог Рой Ф. Баумайстер. Експерименти, проведени от него са потвърдили, че съществува предел на психичната енергия, която влияе и на самоконтрола.

Оказало се, че силата на волята не е просто метафора, а форма на психическа енергия, която не е неизчерпаема. Затова, усетите ли, че сте склонни към крайна проява на пасивност или пък обратното – не можете да познаете себе си в импулсивността, която ви е превзела, време е за спешна почивка!

„Дори и най-мъдрите измежду нас не могат да вземат правилното решение, когато са уморени. Затова и умните лидери не свикват съвещания от 16:00 ч. нататък”, казва Баумайстер. Те, също така избягват да вземат важни решения и в предиобедно време. „Най-добрите решения взема този, който знае кога не бива да се доверява на себе си”, съветва в заключение той.

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ