Изкуство под обстрел

Всеки турист, посетил Одеса, ще я помни като град на веселието и насладата, на уличните музиканти, на творците изобщо на радостта от живота. Основан в края на 18 в. от Екатерина Велика той е наричан още Южната Палмира – заради красотата си, Черноморския Вавилон – заради етническите групи, които го населяват, Малкият Париж – заради красивата си архитектура, и Южната столица – заради стратегическото си положение. Днес този изумително красив град се готви за атака по суша, въздух и вода.

Преди няколко дни Александра Ковалчук, и.д. директор на Националния музей за изящни изкуства, се сбогува с приморския град, принудена да бяга към България с едногодишния си син. Раздялата е болезнена. „Чувствам се като предател. Разочаровах екипа си и се чувствам виновна. Одеският музей на изящните изкуства бе като мое дете, но трябваше да избирам между него и малкия си син”, споделя тя пред репортер на BBC News. 

Напускайки Одеса Александра Ковалчук се безпокои, че хората и не ще могат да защитят сградите и колекциите от руските нападения. „Музеят в Одеса, а и всички в страната, не разполагат със система за управление в случай на пожар. Ако сградите бъдат атакувани и пламнат, ще загубим много красиви произведения на изкуството и историческото ни наследство. Направили сме всичко възможно да опазим колекцията”, разказва Ковалчук.

В украинската столица Киев друг директор на музей – Олеся Островска-Люта, също е изправена пред труден избор. Тя остава на мястото си, но казва: „Ситуацията с музеите и културните институции не се различава от болниците, училищата и жилищните райони, всички сме под обстрел“.

Мистецки Арсенал (Националният музей за изкуство и култура – бел.р.), на който тя е дииректор, е един от най-големите музеи за изкуството в Европа. В залите му са изложени произведения на украински съвременни и авангардни автори. Да ги защитава е мисията на Олеся Островка. Тя е категорична, че остава в Киев „докато можем да пазим нашата институция“.

Бомбардирането на Киев, Одеса, Чернигов и Лвов с красивите средновековни църкви, манастири и несравнимата по богатство колекция от икони в тях ще бъде огромна „културна загуба за Европа в мащаба на унищожаването на Дрезден през Втората световна война", казва Анна Рийд, автор на Borderland.

Опазването на културните и исторически съкровища не винаги е успешно. Доклади от Иванков, северозападно от Киев, съобщават, че местният музей и неговите произведения на изкуството са опожарени от руските сили. Унищожени са 25 картини на известната народна художничка Мария Примаченко, която Пабло Пикасо нарича „художествено чудо” заради използваните от нея смели ярки цветове и наивистичен стил.  

Няколко седмици преди войната Министерството на културата и информационната политика на Украйна разпространява протокол за защита и евакуация на музейните колекции. Преместването на  произведенията на изкуството обаче така и не се случва, защото никой не очаква нападение, а и властите не искат да създават паника, разказва пред репортер роденият в Киев изкуствовед Константин Акинша.

Вместо това музейните работници, някои от които спят барикадирани в мазета с най-ценните произведения на изкуството до тях, се опитват бързо да направят дигитален опис на експонатите, в случай че попаднат в ръцете на руснаците.

 „Когато започна войната, получихме инструкции как да действаме. Изпълнихме плановете за сигурност и действаме според тях. Мистецки Арсенал е затворен и охраняван. Всички сме под голяма опасност, идваща от небето. Ето защо украинците настояват въздушното пространство над страната да бъде забранено за полети”, призовава Олеся Островка-Люта. Според нея вече е твърде късно някои от най-ценните експонати да бъдат изнесени от Киев, тъй като руснаците обграждат града.

Анна Рийд счита, че е необходима незабавна защита на произведенията на изкуството в градове, които все още не са под обстрел. „Одеса и Лвов, които имат музеи с богати колекции, трябва да получат колкото се може повече помощ, за да ги изведат на безопасно място, независимо дали в убежища за въздушни нападения или дори извън страната”, казва писателката. Според нея ще бъде огромна загуба, ако Одеса с красивите си дървета, калдъръмени улици и красиво крайбрежие, и Лвов, който прилича на Залцбург, бъдат бомбардирани.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка