Отварят за посещение Военния мавзолей-костница в София

На 17 и 18 септември от 10.00 до 14.00 часа Националният военноисторически музей (НВИМ) отваря за свободно посещение Военния мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“, който се намира ул. „Каменоделска“ № 11 в София. Инициативата е част от „Европейски дни на наследството“, чиято цел е да даде възможност гражданите да разгледат непознати или трудно достъпни културни ценности и сгради.

Институцията се включва в инициативата и с участие в Националното ателие под наслов „Културното наследство в информационното общество“ с доклад на тема „Дигитализация на фотодокументи в НВИМ. Един успешен опит“, който ще бъде представен в град Сандански, избран за домакин на „Европейските дни на наследството“ през 2016 г.

Повече за Военния мавзолей-костница

Военният мавзолей-костница е един от слабо познатите за широката общественост исторически обекти, но тачен като светиня на българската бойна слава. По случай Архангелова задушница в него се отслужва ритуал-панихида в памет на хилядите загинали герои. Тази традиция е забравена в периода 1957 – 1990 г. поради конюнктурни съображения, но след демократичните промени, по инициатива на НВИМ, отново всяка първа събота на месец ноември се отдава заслужена почит на загиналите при изпълнение на войнския си дълг.

Военният мавзолей-костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина. Идеята за създаване на българско военно гробище на загинали във войните датира още от Първата световна война с цел костите на загиналите и бъдат събрани в специално военно гробище. Първоначално костите са поставени в осем бетонни подземни костници, но започват да гният и е решено да се строи надземна костница. Обявеният през 1935 г. конкурс за изграждането на надземни костници е спечелен от П. Цветков и скулптура Ал. Занков с мото на проекта „Победа“. Авторите разделят парковата площ на костници със скромен параклис и обелиск, площад за строяване на представителните военни части, стопански двор със складове и главен портал-вход. Тъй като строителството се забавя, а съхранението на костите в подземието е неподходящо, е изготвен проект за направата на стенни касети, който е възложен за изпълнение на трима художници-резбари – проф. Т. Христов, Петър Кушлев и Методи Балалчев.

През 1943 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец“, а с поставянето през 1946 г. на бронзовата фигура на българския войн пред портала на гробището архитектурно завършва Военният мавзолей-костница.

Нов елемент в историята на Военния мавзолей-костница е полагането на костите на видни български военачалници. Пример в това отношение са извършените ритуали във връзка с препогребването на свещена пръст от гроба в Скопие на полк. Борис Драганов и тленните останки на ген. Никола Жеков. През 2013 г. са поставени паметни плочи с имената на българските военнослужещи, загинали при изпълнение на воинския си дълг в операциите в Камбоджа и Ирак.