Джим Колинс, който измина пътя към величието

Когато нашумелият американски диагностик на успешния мениджмънт от ниво 5 Джим Колинс се съгласява да приеме обяд с журналист от британския в. „Файненшъл таймс”, по време на който да даде и интервю, изричното му предупреждение е, че обядът трябва да трае точно 90 минути.
Това не е никаква изненада за интервюиращия. Отавна е известно, че завършилият математика в Станфордския университет Колинс прави всичко по разписание. На бялата дъска в офиса си дори държи постоянно изписани процентите на идеалното според него съотношение в размера на времето, което човек да посвещава на различните типове дейност - 53% креативност/творчество, 28% обучение/преподаване и 19% „разни”. И строго спазва това правило. Както свидетелства репортерът на друго издание - „Ню Йорк Таймс”, Колинс дори държи постоянно в джоба си хронометър с три отделни таймера, които той периодично пуска и спира, превключвайки на различен тип дейности. И после старателно отчита данните в електронна таблица, за да контролира сам себе си в спазването на желаните пропороции във времевите отрязъци.
Обяснява своята пунктуалност така: „Ако падна под показателите, все още съм в състояние да преподавам и да се занимавам с други дейности, но губя способността да се посвещавам на творчество”. А творчеството очевидно е ключова дейност за този автор на световните бестселъри за успешен бизнес - „Пътят към величието“, „Как загиват великите и защо някои компании никога не се предават“, „От доброто към великото: защо някои компании извършват пробив, а други не“, „Велики по собствен избор“..
Интересното е, че Колинс има дневник дори за отбелязване на времето си за сън, заради което съавторите му в неговите изследвания често го поднасят. Но той не им се връзва, а продължава да се придържа към онова, което е изчислил - че се нуждае от 70 до 75 часа сън на всеки 10 дни. Ходил е дори до специализирана лаборатория за изучаване на съня, за да синхронизира най-ефективно собствения си модел.
Колинс обяснява, че дневникът на съня му е особено необходим, когато влиза в т.нар. „монашески режим” - тоест в периода, когато след приключването на дадено изследване идва ред за написването на книгата или монографията. Според известния автор „писането не е толкова забавно”. Даже описва процеса като „болезнен”, „ужасяващ”, брутален”. И твърди, че дори с най-бързия си ритъм на работа написва най-много една страница завършен текст дневно. Не винаги този процес е непрекъснат до завършването на дадено издание. Често писането е на периоди. Така например 36-страничната монография „Добро до велико и социалните сектори” (2005 г.) му е отнела две години. Но пък е била продадена в 400 000 екземпляра...
Що се отнася до „монашеския режим”, това означава, че Колинс си ляга към 22 ч. вечерта, спи до към 2 след полунощ, става, работи два часа, следва лека закуска, ново заспиване, пак ставане и писане, следобедът се посвещава на физическа тренировка, отново писане до вечерята, малко релакс, лягане в 22 ч. - и този цикъл може да се върти поне две седмици.
Тази организираност и всеотдайност Джим Колинс вероятно е наследил от дядо си, пред когото се прекланя и на когото е кръстен - прочут летец от 20-те и 30-те години Джими Колинс, който загива по време на изпитания на нов модел самолет. Останалият вечно млад дядо предчувствал как ще срещне смъртта и всичко се сбъднало точно така, както споделял пред приятели. Той все пак успял да напише автобиографията си, но тя излязла чак след смъртта му и нашумяла толкова, че била филмирана. А кинолегендата Кларк Гейбъл изиграл ролята на Джими Колинс.
Десетилетия по-късно внукът ще преиздаде книгата на дядо си, когото смята за „истински героична фигура”. Говорейки за него днес, обобщава: „Хората, които знаят, че правят правилните неща, не просто живеят хладнокръвно, но и умират хладнокръвно”.
Определено доста по-хлабава е била връзката на Джим Колинс с баща му - синът на онзи героичен летец, който избира съвсем друго поприще и става художник. И той умира млад, едва 48-годишен. А Джим Колинс казва за него: „Беше добър. Просто бих казал, че родителството не беше неговият таралеж”.
В това сравнение авторът на бестселъри използва любимата си метафора от есето на британския философ Исая Берлин „Таралежът и лисицата”, основано на гръцката поговорка „Лисицата знае много неща, но таралежът знае Едно голямо нещо”. Колинс включва този образ в най-нашумялата си книга, излязлата през 2001-ва „Добро до велико: Защо някои компании правят пробив, а други не”, и го превръща в основен принцип за лидерите, които искат да оцелеят и да успеят.
Роден през 1958 г. в Боулдър, щата Колорадо, Джим Колинс още от съвсем млад оределено схваща успеха не като свързан с „артистичен безпорядък”, а като продукт на постоянни, добре организирани, математически подредени и силно мотивирани волеви усилия. Той неслучайно се записва да учи именно математика в престижния Станфордски университет, в чиято Висша школа по бизнес преподава по-късно.
Именно като студент в Станфорд среща и жена си Джоан Ърнст - тя също учи там. Запознават се през 1980 г., докато и двамата участват в състезание по бягане на осем мили. Женят се по-късно същата година.
За Джоан хронометърът също е част от всекидневието още оттогава - тя става състезателка по триатлон. И една сутрин на семейната закуска тя вдига поглед от вестника и спокойно известява мъжа си, че е сигурна в себе си - ще победи в престижното състезание по триатлон Ironman. По-късно Джим Колинс ще опише този разговор и ще го превърне в напътствие за читателите си - как най-важното за една победа е именно да получиш вътрешната увереност, че ще я удържиш.
За да даде на Джоан възможност да тренира пълноценно и да се посвети на целта си, Джим Колинс се отказва от тогавашната си работа в „Хюлет-Пакард” и се заема с осигуряването на спонсорство за жена си от компании като „Найки” и „Будвайзер”. Резултатът идва през 1985 г., когато Джоан спечелва тратлона в състезанието Ironman на Хаваите. Славата й тогава я превръща в много по-известната половинка от тяхната семейна двойка и мнозина дори наричат Джим „г-н Ърнст”, по фамилията на съпругата му.
Но след това идва и неговото време да се посвети на онова, което може и което му донася световен успех и сериозни доходи. Днес Джоан е пълноправен съсобственик на всичко, създадено междувременно от Джим - двамата си поделят дяловете поравно, 50 на 50. Деца нямат.
Джим Колинс открива магията в съветването как да се успява в бизнеса и в живота веднага след завършването на Станфорд. Той започва работа в офиса в Сан Франсиско на авторитетната консултанска фирма „Маккензи” на прочутия Марвин Бауър, който поставя на първо място етиката в професионализма. Влиянието на Бауър върху младия Джим Колинс замества онова, което той не е успял да получи от собствения си баща. Първят му опит в изследователската дейност в тази сфера е участието му в изследванията по проект, оглавяван от експертите на „Маккензи” Робърт Уотърман и Том Питърс и завършил с излезлия през 1982 г.бестселър „В търсене на върховни постижения”. Работата му по книгата за първи път „завърта” името му в заинтересованите среди. Самият Колинс по-късно ще каже, че тогава е било „посято семето” за всичко, което ще прави през следващите десетилетия.
През 1995 г. той открива собствена лаборатория по мениджмънт в родния си Боудлър. Там и до днес се провеждат изследвания и се подготвят специалисти от корпоративния и социалния сектор. Впрочем, в трудовата биография на Колинс има и други интересни спирки. Например, бил е старши изпълнителен директор на телевизионния канал CNN International. Работил е и с редица обществени организации като Института „Джон Хопкинс”, Корпуса на морската пехота на САЩ, Асоциацията на църковните лидери и т.н.
С петте си книги, трасиращи пътя за успешното лидерство от ниво 5 и продадени досега в над 10 милиона екземпляра из десетки страни по света, Джим Колинс е един от най-търсените от компании и корпорации лектори макар, таксата му да е 65 000 долара. Той обаче не пракелява с този тип ангажименти, гледа да не надвишават 18-20 за година, защото му отнемат много енергия. Освен това поне една трета от тези изяви са или безплатни или на символични тарифи, когато са за неправителствени организации.
Колинс откликва на корпоративни покани, само ако съответната компания предизвиква професионалния му интерес, или пък ако самите служители на съответната компания му дойдат на крака в Боулдър. Обикновено в лекциите си задава повече въпроси, отколкото да дава отговори. Целта му е да провокира активно участие от самата аудитория, хората сами да намерят пътя си.
Вероятно Колинс би могъл да изнася и повече лекции, с което съответно и да умножава доходите си. Но няма желание. Предпочита да следва насоките на другия си любим наставник - покойния пионер в теориите по мениджмънт Питър Ф. Дракър, който винаги е съветвал да се развива умението да казваш „не” и да се съсредоточаваш върху истински важното.
За 50-ия си рожден ден през 2008-ма Джим Колинс си подари изкачване на труднодостъпния и почти вертикален връх Ел Капитан в Националния парк Йосемити, за което дори премина специално 18-месечно обучение. Целта му беше да изкачи върха за по-малко от 24 часа. И успя да го направи за 19 ч., като заедно с по-младия му партньор в изкачването тръгват още по тъмно.
Днес Колинс продължава да се наслаждава на алпиниското катерене, което най-силно го зарежда с енергия. Напредването на възрастта не го плаши и дори твърди, че „най-великите години” в човешкя живот били „от 60 до 90”. И пак дава за пример Питър Дракър, който е 86-годишен, когато Джим се запознава с него и е омаян от мъдростта му.
Джим Колинс продължава да живее със съпругата си Джоан Ърнст във все същата им непретенциозна къща в Боулдър. Държи в постоянния си работен екип само пет човека, като за всяко отделно изследване наема студенти. Впрочем, изследванията му струват средно по 500 000 долара и две от тях в началото на кариерата му са били финансирани от личните им спестявания с Джоан. Днес нямат никакви финансови притеснения. Просто се радват на постигнатото.