Мъжът-козел получи Шнобеловата награда за 2016 (Видео)

Британец, прекарал 3 дни като козел в швейцарските Алпи, получи Шнобеловата награда за 2016 година в областта на биологията. Том Туейтс си сложи специални протези, за да се придвижва в планината като чифтокопитно.

Първоначално идеята му била да се направи на коза, за да пребори стреса от съвременната цивилизация, разказва Би Би Си. След около година проучвания, потърсил специалист по протези с молба да му направи кози крака.

Като козел по-късно дори успял да се сприятели с един от членовете на стадото. А веднъж по чудо избегнал сблъсък с други самци.

Туейтс разделя наградата с още един британец, който пък се опитал да влезе в ролята на язовец, видра, лисица и елен.  Като язовец се хранел с червеи, копаел дупки и се опитвал да открие гризачи, използвайки само обонянието си. В „кожата“ на градска лисицасе ровел в контейнерите с боклук и спял в парковете.

Шнобеловите награди (Ig Nobel) се връчват за 26-и път от университета в Харвард. Те отличават странни открития и проучвания, които често нямат никакво практическо приложение.

Според замисъла наградата е насочена към научни постижения, които първо предизвикват усмивка, но после ни карат да се замислим.

Тази година призовете бяха раздадени от съвсем истински нобелови лауреати. На церемонията в Бостън бяха химикът Дъдли Хършбах, икономистът Ерик Маскин, биохимикът Ричард Робъртс и лекарят Рой Глоубър.

Германският автомобилен концерн Volkswagen беше удостоен с Шнобеловата награда за химия за изобретяването на хитър начин за измама при тестовете за вредни газове.

Премията в областта на възпроизводството отиде при египетския уролог Ахмед Шафик, който обувал на плъхове самци панталони от полиестер, полиестер с памук, чист памук и чиста вълна. Така лекарят изучавал влиянието на различните материи върху сексуалния живот на гризачите. И открил, че плъховете с гащи от полиестер имат значително по-ниска сексуална активност.

В областта на икономиката наградата бе присъдена на Марк Авис, преподавател от Нова Зеландия, който изучавал заедно с колеги какви лични качества придават на хората минералите и скалите. Проектът попаднал в раздел „икономика“, понеже изследването на „характера на камъните“ било вдъхновено от теорията, че хората приписват човешки качества на популярните търговски марки.

В областта на физиката бе отличена група учени от университета в Южен Уелс, които открили, че  конските мухи хапят по-рядко белите коне, отколкото другите.

Удивително откритие са направили и германски невролози начело с Кристоф Хелмхен – те установили, че ако ви сърби отляво, погледнете в огледало и се почешете на същото място, но отдясно, ще облекчите сърбежа. С това заслужили Шнобеловата награда за медицина.

Евелин Деби от Белгия бе отличена с наградата за психология. Тя попитала 1000 лъжци колко често лъжат, а след това обяснила може ли да им се вярва.

Шнобеловата награда за мир тази година отива при докторанта от университета Ватерло в Канада Гордън Пеникук и колегите му за научния труд под заглавието „За възприемането и разпознаването на всевдодълбокомислените глупости“.

Наградата за литература бе спечелена от шведския ентомолог Фредрик Сьоберг за тритомната му биографична книга, описваща удоволствието от колекционирането на мъртви и все още живи мухи.

Последната награда – в областта на възприятията, бе поделена между японските учени Ацуки Хигасияма и Кохей Адати за изследването им дали виждаме вещите по различен начин, ако се наведем и ги гледаме през процепа между краката си.