Ами ако успея?

Веднъж водих подкаст на име „Архивът на песимистите“. Набра голяма и лоялна база от слушатели и много медийно покритие. Този успех ми помогна да игнорирам проблем, за който знаех, но исках просто да го няма:

Името на шоуто отблъскваше хората.

За първи път чух за това от феновете. Те споделяха предаването си с приятели, които отказваха да слушат заради името. Шоуто беше забавно и оптимистично, но какво можех да направя? Днес то се казва „Изграждане за утре“. Научих много в процеса на ребрандинга, който ще бъде полезен за всеки, който мисли за промяна в брандинга – дали на подкаст, или на нещо друго.

Ето ги моите уроци.

Мислете дългосрочно

Можеше да избегна този проблем. Преди четири години, когато лансирах подкаста, трябваше да си задам един въпрос, който всеки създател трябва да си зададе: Какво ще стане, ако този проект успее?

Звучи като глупав въпрос. Но ако има успех, тогава… това би било супер, нали?

Може би. Но може би не! Моят приятел Адам Борнстийн, съосновател на Pen Name Consulting, съветва основателите да задават въпроси рано, защото им дават дългосрочно мислене. Когато избираме име за нещо, обичайно мислим спонтанно. Искаме име, което отразява това, което сме в момента, и това, което имаме да предложим сега. Това е чисто късогледство. Трябва ни име, което не ни ограничава. То трябва да е достатъчно гъвкаво да еволюира и да достигне до нови аудитории.

Това беше проблемът ми. Създадох подкаст редом с популярен фийд в Twitter на име „Архивът на песимистите“, така че знаех, че аудиторията на социалната мрежа ще разбере името. Но никога не поспрях, за да помисля: „Какво ще стане, ако това шоу порасне отвъд аудиторията си? Ще разбере ли и тя името?“

Отговорът беше „не“. Не помислих напълно за това какво ще се случи, ако успея.

Разберете аудиторията си

Мислих, че познавам аудиторията си. Информирах се за нея най-вече в социалните мрежи, което ми даде представа коя е тя и какво харесва. Но след като наех консултантска компания на мой приятел да ми помогне да израсна… разбрах, че не знам нищо.

Той и екипът му се гмурнаха дълбоко в аудиторията ми. Помолихме да попълнят анкета и предложихме ваучери за 50 долара за Amazon за всеки, който реши да ни се обади и да отговори на въпросите.

Две важни прозрения излязоха от това.

На първо място, шоуто им харесваше, защото им помагаше да се чувстват по-устойчиви за бъдещето. Това ме порази. Винаги си мислих, че подкастите ми са предаване за история, но тези хора казваха, че това е от значение за собствения им живот!

На второ място – името беше проблем за много хора. Когато за първи път се сблъскваха с предаването, мислеха, че ще ги накара да се чувстват зле. Това е обратното на причината, поради която казаха, че искат да го слушат.

Не бързайте с решението

Щом реших да променя името си, ударих спирачка на всичко останало. Отмених рекламата за шоуто. Паузирах работата с новата пиар фирма. Отложих планове за платено стимулиране на абонаменти за нюзлетъри. Продължавах да правя епизоди, но шоуто все още нямаше фенове, които да обслужва. Но спрях да споменавам името „Архив на песимиста“ в него.

Отне ми месеци. С помощта на консултантите ми обмислихме десетки нови имена. Разгледахме не само как звучи едно име, но и дали има друго шоу със същото или сходно на него.

Когато се спряхме на „Изграждане за утре“ създадохме план за преход, премислихме всеки възможен начин да кажем на хората за новото ни име. После избрахме дата за лансиране и оттам планирахме всичко назад. Финалният резултат беше плавно релансиране на подкаста.

След това отново включих всичко – рекламата, пиар, кампанията с нюзлетъра. Дали загубих инерция през последните няколко месеца, като спрях всичко това? Да, направих го. Но по начина, който го виждам, сега мисля дългосрочно. Въпросът винаги трябва да бъде: „Ами ако успея?“.

По материал на Entrepreneur.com от главния редактор на изданието, Джейсън Файфър