Ядрено-магнитен резонанс разкрива промени в структурата на мозъка след шок със студена вода

За първи път екип от изследователи наблюдава промени в начина, по който различните части на мозъка взаимодействат помежду си, след като тялото на човек е потопено в студена вода. Откритията обясняват защо хората често се чувстват по-бодри и енергични, след като плуват навън или се къпят в студена вода.

По време на изследователското проучване, чиито резултати са публикувани в списание Biology, на здрави доброволци е направено сканиране с функционален ядрено-магнитен резонанс непосредствено след къпане в студена вода. Тези сканирания разкриват промени в свързаността между частите на мозъка, които обработват емоциите.

Изследователският екип от Университета в Портсмут, Университета в Борнмът и Университетските болници в Дорсет (UHD) набира 33 доброволци за проучването.

Екипът включва експерти по образна диагностика от Университета Борнмут и UHD, както и д-р Хедър Маси, изследовател на екстремните условия от Университета в Портсмут.

Д-р Маси от Факултета по спорт, здраве и физическо натоварване заявява: "Работата с този интердисциплинарен екип за разработване на метод и публикуване на това изследване, което можеше да бъде осъществено само от група с толкова разнообразни умения, беше наистина приятно преживяване.

"Популярността на плуването на открито и потапянето в студена вода, които мнозина сега използват за подобряване на настроението, нараства постоянно. Ето защо отдавна трябваше да проучим как те могат да ни повлияят. Знаем много за въздействието, което потапянето в студена вода може да окаже върху тялото, но мозъкът не е бил обект на внимание, най-вече защото е по-труден за изследване. Едва сега, когато технологиите се развиват, можем да започнем да получаваме някаква представа."

Д-р Ала Янкоуская, старши преподавател по психология в университета в Борнмът, ръководи проучването. "Ползите от потапянето в студена вода са широко известни от предишни проучвания, в които участниците са били питани как се чувстват след това, но ние искахме да видим как шокът от влизането в студената вода всъщност влияе на мозъка“, казва тя.

Изследването е проведено в Института за медицински изображения и визуализация към Университета в Борнмут. Първоначално на всички участници е направено сканиране с функционален ЯМР. След това са потопени в басейн с вода с температура 20 градуса по Целзий за пет минути, докато ЕКГ и дихателна апаратура измерват физиологичните реакции на телата им. След като бързо се подсушават, им е направено второ сканиране с ядрено-магнитен резонанс, за да може екипът да установи каквито и да било промени в мозъчната им дейност.

"Всички малки части на мозъка са свързани помежду си по определен модел, когато извършваме дейности в ежедневието си, така че мозъкът работи като едно цяло", казва д-р Янкоуская. "След като нашите участници влязоха в студената вода, ние видяхме физиологичните ефекти - като треперене и тежко дишане. След това магнитно-резонансното сканиране ни показа как мозъкът пренастройва свързаността си, за да помогне на човека да се справи с шока."

Сравняването на сканиранията показа, че са настъпили промени в свързаността между определени части на мозъка, по-специално медиалната префронтална кора и теменната кора.

"Това са частите на мозъка, които контролират емоциите ни и ни помагат да останем внимателни и да вземаме решения", казва д-р Янкоуская. "Така че, когато участниците ни казаха, че се чувстват по-бодри, развълнувани и като цяло по-добре след студената баня, очаквахме да видим промени в свързаността между тези части. И точно това открихме."

Сега членовете на екипа планират да използват своите открития, за да разберат повече за свързването и взаимодействието между частите на мозъка при хората с психични заболявания.

"Медиалният префронтален кортекс и париеталният кортекс са свързани по различен начин, когато хората имат състояния като депресия и тревожност", обяснява д-р Янкоуская.

„Знанието за това как студената вода може да пренастрои тези части на мозъка може да ни помогне да разберем защо свързаността е толкова различна при хората с тези състояния и да се надяваме, че в дългосрочен план ще доведе до алтернативни лечения", заключи тя.

Изследването е публикувано в Biology.

Източник: Obekti.bg