Чертите на граничните личностни разстройства може да се предават по наследство

Роднините на хора с гранични личностни разстройства (ГЛР) често притежават определени черти, свързани с въпросното състояние. Това подсказва, че по всяка вероятност ГЛР (поне отчасти) може да е наследствено.

Симптомите са най-разнообразни – емоционална дисрегулация, импулсивно поемане на рискове, нестабилна или бързо променяща се представа за собственото си аз и т.н. Смята се, че възниква вследствие на взаимодействието между различни генетични и психологически фактори, както и такива, свързани с развитието на нервната система.

За да проверят дали ГЛР е наследствено, изследователи извършват поредица от тестове на 103 души, диагностицирани с това заболяване, 73 непосредствени членове на семейството на хора с ГЛР и 99 души без фамилна анамнеза за психиатрични заболявания.

Първото от тези изследвания, публикувано през 2018 г., разкрива, че и хората с ГЛР, и техните роднини се характеризират с по-висока степен на депресия, пристрастяване, посттравматично разстройство и тревожност, отколкото онези, които нямат връзка със състоянието. Определени личности черти, като например невротизъм и съзнателност, също се срещат по-често при хора с ГЛР и техните роднини, отколкото при контролната група.

На по-късен етап същите изследователи решават да проучат защо семействата, в които най-малко един член страда от това състояние, са по-склонни към спорове. Те установяват, че хората с ГЛР и техните роднини разпознават тъжните лица много по-бавно от контролната група и освен това са по-склонни да ги интерпретират като уплашени.

Според автора на изследването Антъни К. Руоко тази склонност към погрешно тълкуване на емоциите на други хора „може да предполага повишена чувствителност към сигнали за заплаха в семействата с ГЛР, което може да доведе до спорове между членовете на семейството“.

През декември 2021 г. учените публикувано трето проучване, което има за цел да определи дали роднините на хора с ГЛР имат нарушен контрол върху импулсите. Според Руоко импулсивността е „потенциално най-опасният симптом на ГЛР“ и е в основата на редица поведения, включително злоупотреба с вещества и опасно шофиране.

Когато измерват активността в префронталния кортекс (PFC) на участниците, докато се занимават със задача за контрол на импулсите, изследователите отбелязват, че хората с ГЛР показват по-малко активност в тази област, отколкото контролната група. Интересното е обаче, че техните роднини обикновено показват по-високи нива на активност.

В своето проучване авторите спекулират, че тази повишена активност префронталния кортекс може да представлява „неврофизиологичен компенсаторен механизъм“, което предполага, че роднините на хора с ГЛР отделят повече енергия, за да поддържат импулсите си под контрол.

На последно място ново проучване от същия изследователски екип хвърля повече светлина върху начина, по който тези черти се комбинират, за да повлияят на сложните когнитивни процеси, наричани колективно изпълнителни функции. С помощта на поредица от задачи за оценка на аспекти като бдителност на вниманието, работна памет и когнитивна гъвкавост, авторите установяват, че в сравнение с контролната група хората с ГЛР изпитват затруднения, когато трябва да се фокусират върху информация, свързана с изпълнението на конкретна задача, и същевременно да филтрират ненужните детайли. Освен това те потискат доста по-трудно действия, които се смятат за неподходящи в даден контекст.

Междувременно хората с ГЛР и членовете на техните семейства не са чак толкова ефективни при решението на проблеми и изпитват трудности при манипулирането на мисловна информация. Въпреки тези недостатъци членовете на семейството потискат по-умело действия, които се смятат за неподходящи в даден контекст, и имат добро абстрактно мислене. Според авторите това вероятно им осигурява известна устойчивост и ги предпазва от развиването на психиатрични заболявания.

Източник: Obekti.bg