Да живеем на планина, за да живеем дълго

От древни времена хората са вярвали, че животът край морето или по склоновете на планините има положително въздействие върху общия тонус на организма, неговото състояние и здравето, пише MedicForum. 

Група испански учени са решили да проверят, дали действително има научно обоснована закономерност между надморската височина и податливостта към някои от най-често срещаните заболявания в днешно време. Оказва се, че наистина има връзка. Изследователите са провели серия от научни експерименти, за да стигнат до заключението, че животът в планината значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, метаболитния синдром, диабет, затлъстяване и хипертония. Всички тези заболявания нерядко водят до смъртни случаи. Те са резултат от метаболични, хормонални и клинични заболявания. 

В експеримента на учените са участвали няколкостотин доброволци, живещи при надморска височина от 457 до 2297 м. След пълен физически преглед се оказало, че всички тези хора имат по-нисък риск от метаболитен синдром, отколкото тези, живеещи на надморска височина от 0 до 121 метра. Освен това всички доброволци са били с повишена чувствителност към инсулина, което също е добре за здравето и намалява риска от поява на диабет.

Според испанските учени, преселване в планински район би помоглано на пациенти за намаляване на симптомите на метаболитния синдром. Високопланинският въздух съдържа по-малко кислород, намалява натоварването на сърцето и белите дробове, надбъбречните жлези, произвеждащи инсулин, започват да работят по-добре и като цяло животът в планината се отразява благотворно на тялото и духа.

И столетниците в родопските села са живото доказателство за това.