Health Tech: Иновациите са ключов фактор при подобряването на ранното диагностициране и работата в областта на здравеопазването

Health Tech: Иновациите са ключов фактор при подобряването на ранното диагностициране и работата в областта на здравеопазването

Технологичните иновации в областта на здравеопазването оказват ключово значение при диагностицирането на редица заболявания и улесняват отделните процеси на работа, предоставяйки надеждна и висококачествена услуга на всеки пациент. Около това мнение се обединиха участниците по време на първото за 2022г. издание на мултиплатформения проект Tech21 на Bloomberg TV Bulgaria, посветен на иновациите в здравеопазването Tech21 – Health Tech. Експертната дискусия се излъчи в ефира на бизнес телевизията и във водещите канали на Investor Media Group на 13 март от 19:00 часа. Модератор на събитието бе журналистът на Bulgaria ON AIR и продуцент на предаването „ДиректноКалина Донкова.

Началото на диагностичния процес често е в лабораторията. Обикновено 60-70% от решението, което взима лекарят, се базира на лабораторни тестове. Така че работата, която вършим в областта на лабораторните изследвания, е от изключителна важност, заяви директорът на Синево България д-р Себастиян Ротариу във връзка със значението на правилното диагностициране. „Прецизността на резултатите е важна и затова ние инвестираме в технологии. Над 90% от технологичното оборудване, което използваме, ще бъде подменено до края на този месец, така че ние работим почти изцяло с най-новото в нашата област“, допълни той.

Във връзка с инвестициите в генетични тестове, д-р Ротариу изрази мнение, че търсенето на такива изследвания непрекъснато расте, което ги прави по-достъпни. „Тест, който преди 5 години е струвал 5 000 евро, сега вече може да се направи за 500 евро. Тези изследвания са много важни за диагностицирането на редки заболявания – на рак или за определяне дали в семейството на пациента има наличие на ген, предразполагащ към развитието на дадена болест като рак“, сподели той.

Лазерната корекция на зрението е подходяща за всички пациенти, които не искат да използват очила или контактни лещи. Тя може да бъде извършена на пациенти от всички възрастови групи, но най-подходящи са тези на възраст между 20 и 40 години, защото при тях са запазени акомодационните възможности и резултатите при тях са най-добри, сподели д-р Тодор Тасков, съсобственик на СОБАЛ и Медицински Център Луксор-Пловдив.

По негово мнение, чрез лазерна корекция могат да бъдат коригирани всички зрителни аномалии – късогледство, далекогледство и астигматизъм. „Можем да премахваме късогледство до -12 диоптъра, далекогледство до +6 диоптъра, астигматизъм до +/-6 диоптъра. Около 97-98% от популацията са в тези граници, но има 2-3%, които имат дори и по-големи диоптри“, уточни той и допълни, че през последните години се наблюдава засилен интерес към лазерната корекция на зрението. „С радост мога да заявя, че от септември месец 2021г. разполагаме с най-новия ексимерен лазер и към момента единствен в България, който работи изключително бързо. Лазерът премахва един диоптър късогледство само за 1,3 секунди“, допълни той.

По време на Tech21 – Health Tech д-р Димитър Тасков разказа повече и за т.нар. „мултифокални лещи“. „Това е една военна технология, разработена в НАСА преди години, разсекретена след края на Студената война, при която през едни микроскопични стъпки от 0,1 микрон се осигурява зрение за всички дистанции“, уточни той.

Какво представлява дигиталната дентална медицина и какви са нейните предимства разказа д-р Николай Мирчев, сертифициран TRI инструктор и главен ръководител на Dentaprime Академия. „Дигиталната дентална медицина е предстоящият стандарт и за наше щастие – и на лекари, и на пациенти, тя става все по-достъпна заради все по-голямата конкуренция на пазара. Дигиталната стоматология спестява време, оптимизира разходите, повишава се точността и качеството на лечението и се минимизира рискът от грешки“, заяви той.

Той коментира, че чрез дигиталните технологии се сканира устната кухина и това е съвременна алтернатива на „аналоговия” отпечатъчен метод за вземане на мярка за коронка, мост или протеза. По негово мнение, ползите от интероралното сканиране са, че стоматолозите успяват да лекуват по-голям брой пациенти за по-кратко време с по-високо качество като оптимизират разходите за лечение. В заключение д-р Мирчев подчерта, че човешкият фактор не може да бъде заменен, защото „ние имаме способността да взимаме решения при казусни случаи”.

„Категорично навлизането на ОСТ технологията – това е т.нар. „скенер на окото“, промени въобще представата за офталмологията и диагностиката и разбира се, след като диагностицираме очните заболявания, тяхното лечение и проследяване“, заяви по време на Tech21-Health Tech д-р Йорданка Кирилова, офталмолог и витреоретинален хирург в СОБАЛ Академик Пашев-София.

Тя посочи, че този метод е абсолютно неинвазивен и се извършва в рамките на 5-10 минути. „Практически може да бъде приложен на всеки пациент, който идва на рутинен очен преглед“, допълни тя.

Повече за роботизираната хирургия от бъдещето и иновациите в 3D операциите разказа академик д-р Григор Горчев, академик на БАН в областта на медицинските и хуманитарни науки, почетен ректор на Медицински Университет Плевен, първи в България и Източна Европа, внедрил висша технология за гинекологични операции с роботизираната система „Да Винчи“.

„Роботизираната медицина в България в последните години се развива доста добре. В страната има 12 системи  „Да Винчи“, което за нашата държава е оптимален вариант. Това е съвременната хирургия. Тя се развива и пациентите я търсят. Мини-инвазивната хирургия има и голям икономически ефект, защото пациентът се връща в реалната среда след само 4-5 дни“, каза той.

Специалистът посочи, че хирургичният робот „Да Винчи“ може да работи всичко, но основните параметри са най-вече в хирургия на раковите заболявания, където се наблюдава и най-големият ефект. „По отношение на раковата хирургия в гинекологията - ние сме в топ тройката на Европа”, заяви акад. д-р Григор Горчев. Той изрази мнение, че е въпрос на държавна политика България да има високи постижения в роботизираната хирургия. „Държавата трябва да инвестира във високо интелектуалния труд, в обучението на такъв тип хирурзи и в апаратура“, допълни той.

По време на първото за годината издание на мултиплатформения проект Tech21 на Bloomberg TV Bulgaria Гергана Метева, основател и мениджър на „Здравословен и щастлив живот“, разказа повече за добрите практики и здраве от Изтока. „Източната медицина може да бъде полезна в постигането на баланса между физическите и менталните грижи за здравословното състояние на хората. Не може да се основаваме само на нея, но източните практики могат да се използват за профилактика и откриване на проблеми в организма“ заяви тя.

Възможно ли е да консумираме здравословен и едновременно с това вкусен десерт разкри основателят на веригата сладкопекарни The French Box Тома Боглен. „Няма проблем един продукт да бъде едновременно сладък и здравословен, стига да се използват качествени съставки и да не се бърза в приготвянето на изделията“, заяви той по време на събитието.

По думите му най-голямата иновация в сектора е да се спазват старите традиционни рецепти, но да се намаля количеството захар. „Имаме до 60% по-малко захар в продукта", допълни Боглен.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ