Можеше ли аварията в „Чернобил“ да се случи и у нас? Науката отговаря

Различната конструкция на реакторите от АЕЦ „Козлодуй“ и тези на авариралата АЕЦ „Чернобил“ не позволява повтаряне на инцидента от съветската централа. Категоричната позиция изразиха пред журналисти представителите на „Булатом“

Съществуват редица значителни проектни и експлоатационни различия между реакторите от Чернобилски тип /РБМК/ и тези в АЕЦ "Козлодуй" /ВВЕР/, които правят невъзможно възникването на подобна авария в България. Това каза изпълнителният секретар на българския атомен форум "Булатом" Станислав Георгиев на брифинг пред журналисти.

Приликите между реакторите РБМК /канален реактор с висока мощност/ и водно-енергийните реактори /ВВЕР/ са много по-малки от разликите, отбеляза Станислав Георгиев.

Изпълнителният секретар на "Булатом" обясни, че ядрените реактори в АЕЦ "Чернобил" /РБМК/ и в АЕЦ "Козлодуй" /ВВЕР/ принадлежат към групата на т.нар. реактори на топлинни неутрони, в които се изгаря ураново гориво. В топлинните реактори неутроните, които се получават при верижната реакция на делене, трябва да се забавят. Това означава, че тяхната енергия трябва да бъде понижена до топлинна, за да могат да предизвикат следващ акт на делене на ядрото на U-235 и съответно да се поддържа верижната реакция. Топлината, която се генерира при деленето на ядрата, се отвежда от топлоносителя, който и за двата типа реактори е обикновена вода. Получената топлина се използва за производство на пара, която задвижва турбогенераторите за производство на електрическа енергия. Ядрената реакция на делене се контролира чрез въвеждане на поглътители на неутрони (регулиращи органи) в активната зона (част от конструкцията на реактора, където е поставено горивото и се поддържа верижната реакция). Големите количества радиация, които се получават при нормална експлоатация, се задържат в участък около реактора, изграден от тежък бетон и екраниран със стомана.

Оттук нататък повече прилики между двете технологии няма. Затова малко повече ще отделим на това какви са разликите между тях. Целта е да кажем защо това, което се случи като авария в Чернобил, не може да се случи в реакторите в Козлодуй и бъдещите в Белене, добави Станислав Георгиев.

Като забавител в технологията РБМК конструкторите са избрали графит. Графитът е леснозапалим материал. Освен това, след облъчване, той е материал, който много трудно подлежи на преработка. Основна част от радиоактивните изхвърляния в АЕЦ "Чернобил" са именно в резултат на продължителното горене на графит, допълниха на презентацията от "Булатом".

Технологията на ВВЕР реакторите използва като забавител леката вода. "Леката вода е материал, който го има навсякъде. За разлика от графита, водата се характеризира с някои основни предимства спрямо графита. В реакторите ВВЕР водата едновременно изпълнява функциите на топлоносител и забавител. Това е наличен и евтин ресурс с добре изучени свойства. Освен това се пречиства лесно, при което не се генерират значителни количества отпадъци. Специфичните неутронно-физични характеристики на леката вода позволяват изграждането на активни зони с по-малки размери при аналогична мощност, уточни Георгиев.

Реакторите РБМК са с едноконтурна схема. При тях водата, която охлажда реактора, се изпарява и постъпва в турбината. ВВЕР реакторите са с двуконтурна схема. При тази технология водата, която охлажда реактора, е различна от тази, която се изпарява и постъпва в турбината. Това е принципна конструктивна разлика между двата реактора, изтъкна Георгиев.

Следващата голяма разлика е при конструкцията на сградата на двете технологии. За РБМК реакторите липсва цялостна усилена защитна обвивка. Частта над горивните канали не е херметична и сградната конструкция не може да издържи големи вътрешни или външни натоварвания. При този тип реактори сградата е обикновена и няма свойства, за да издържи свръхналягане. Това е още един от недостатъците на този тип реактори. Докато при ВВЕР технологията има т.нар. контейнмънт - това е област, която е обхваната от специална конструкция. Тя, според вида на реактора, може да издържа различно налягане. Тази конструкция е направена с усилена херметична защитна обвивка, изградена от предварително напрегнат бетон, която предпазва реакторната инсталация от външни въздействия и може да предотврати изхвърляния в атмосферата. В АЕЦ "Козлодуй" и двата реактора имат точно такава структура, отбеляза Георгиев. "В случай на авария по първи контур, тя е предвидена да издържа съответните параметри и да не позволява на пароводната смес, която евентуално ще се отдели, да отива директно в атмосферата, добави той. По думите му това е принципна разлика между двете технологии.

Една от основните разлики между двата реактора е връзката между температурата и мощността в двете технологии. При РБМК реакторите с повишаване на температурата в активната зона това води до увеличаване на реактивността, респективно мощността, това, което повишава температурата и самоволно ускоряване на реактора. Докато технологията на реакторите на ВВЕР притежава отрицателна обратна връзка - увеличаването на температурата в активната зона води до намаляване на реактивността, респективно мощността. Това довежда до последващо понижаване на температурата - ефект на саморегулирането, предаде БТА."Технологично, конструктивно, между двата вида реактори, по проект е заложено вътрешноприсъщи свойства на безопасност на реакторите ВВЕР. Това е основната разлика между двата типа реактори. Тя не позволява този тип авария, който стана в Чернобил, да се случи в реактор ВВЕР", заяви Станислав Георгиев.

Следващата разлика е свързана с начина на заглушаване на двата типа реактори. Заглушаващите касети, които се използват при РБМК реакторите, имат съответната конструкция. При тях горната и долната част на заглушаващите пръти е от графит, а само средната част от борна стомана. Докато при ВВЕР реакторите заглушаващите пръти са изцяло изградени от борна стомана. Основното свойство на бора е да поглъща неутроните, уточни главният секретар на "Булатом".

Изпълнителният секретар на "Булатом каза още, че в Русия все още в някои атомни централи се ползват реактори от РБМК технологията, но след аварията в Чернобил този недостатък е бил конструктивно компенсиран чрез начина на заглушаване на реактора. По думите му след аварията са направени нужните изводи и са взети технологични решения.

Другата разлика е при системите за аварийна защита при РБМК и ВВЕР реакторите. При ВВЕР реакторите в АЕЦ "Козлодуй" има три системи на безопасност. В реакторите, предназначени за АЕЦ "Белене", има 4 системи за безопасност.

Всички системи за безопасност, интегрирани в РБМК реакторите, функционират на активен принцип - т.е. нуждаят се от постоянно електрозахранване. Системите са изградени в два независими канала (всеки канал е в състояние сам да овладее максимална проектна авария). Сработването на аварийната защита е функция на логиката на управление на реактора, но позволява да бъде изключена от оператора. Действието на пасивните системи за аварийно охлаждане на активната зона при РБМК е наподобено чрез използването на генератор за собствени нужди, прикачен към вала на една от парните турбини, който захранва помпите на активните системи за аварийно охлаждане. За операторите е важно да знаят колко време парната турбина ще продължи да се движи по инерция при отпадането на външно електрозахранване. Именно такъв експеримент искат да проведат в АЕЦ Чернобил - да проверят времето за движение по инерция на парната турбина при ниска мощност.

ВВЕР 1000 разчита на системи за безопасност и аварийна защита, които функционират на активен и пасивен принцип (не се нуждаят от външно електрозахранване, за да сработят). Регулиращите органи падат автоматично в активната зона при отпадане на електрозахранване. Системите за безопасност са изградени в три независими канала (всеки канал е в състояние сам да овладее максимална проектна авария). Сработването на аварийната защита е функция на логиката на управление на реактора и не зависи от намесата на оператора.

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране от 2004 до 2013 г. Сергей Цочев добави, че аварията в Чернобил е допринесла за повишаване на безопасността в ядрената енергетика. След аварията са били приети няколко конвенции. Приети са много нови стандарти за безопасност. Паралелно с това ЕС също е приел много директиви, свързани с атомната безопасност, които за страните-членки са станали правно задължителни.

Затова днес е много трудно в Европа да се направи ядрена централа, добави председателят на Управителния съвет на "Булатом" Богомил Манчев. По думите му в момента се прави анализ на всеки елемент от действащите централи. Той подчерта, че в последните години се въвеждат само ВВЕР реактори.