Най-бързият обект, създаден от човека, може да прекоси Съединените щати за 22 секунди

Най-бързият обект, създаван някога от човечеството, е сондата „Паркър“ на НАСА, която премина през короната - горната част на атмосферата на Слънцето - на едва 6,5 милиона километра от повърхността му.

За пръв път вашината завърши това историческо прелитане около Слънцето през 2021 г., но достигна максималната си скорост по време на 17-тото си близко преминаване около нашата звезда през 2023 г., развивайки 635 266 километра в час.

За контекст, за да измине разстоянието до земния екватор с тази скорост, на сондата ще са ѝ необходими по-малко от четири минути. Бихте могли да пътувате от Земята до Луната за малко повече от 36 минути или от Ню Йорк до Лос Анджелис за малко повече от 22 секунди.

Слънчевата сонда „Паркър“ постига тези главозамайващи скорости, като използва както инженерни технологии, така и гравитационните сили, действащи в нашата Вселена. Космическият апарат беше изстрелян през август 2018 г. с помощта на ракетата Delta IV Heavy - изключително мощна система за изстрелване, която осигурява необходимата тяга, за да се избегне земната гравитация и да се насочи сондата по траекторията си към Слънцето.

След като се озове в космоса, тя използва задвижваща система, захранвана от слънчева енергия, за да доуточни орбитата си. Голяма част от скоростта на сондата обаче се придобива от огромната гравитация на Слънцето, която на практика я придърпва в орбитата ѝ.

Планетата Венера, съседна на Земята, също играе роля. Когато орбитите на сондата „Паркър“ и планетата се сближават, космическият апарат се придвижва пред планетата. Гравитацията на Венера, макар и скромна за небесните стандарти, променя траекторията и скоростта на сондата. Тази гравитационна маневра намалява скоростта на „Паркър“ спрямо Слънцето с 10 % и го приближава към Слънцето.

Както митологичния герой Икар научи по трудния начин, да се доближиш до Слънцето не е никак лесно. Въпреки близостта си до повърхността на Слънцето Слънчевата сонда „Паркър“ не е изложена на толкова много топлина, колкото си мислите, защото високите температури не винаги водят до реално нагряване на друг обект.

Температурата измерва колко бърза е дадена частица, докато топлината измерва преноса на енергия. Короната на Слънцето е с по-малка плътност от видимата повърхност на Слънцето, така че дори при високи температури се предава малко топлина. Ако се затруднявате да разберете как може да стане това, представете си как можете да пъхнете ръката си в гореща фурна, но не и в тенджера с вряща вода. По този начин, докато сондата преминава през милионни температури, нейният топлинен щит се нагрява само до около 1400°C.

По време на тези прелитания сондата има няколко научни цели, като например да разбере потока от енергия, който нагрява и ускорява слънчевата корона и слънчевия вятър, както и динамиката на плазмата и магнитните полета.