Телескопът „Джеймс Уеб“ откри най-отдалечената галактика, наблюдавана някога

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри обект, който изглежда е най-новият рекордьор за най-отдалечената известна галактика, съобщава АФП, цитирана от БТА.

Това е забележително ярка звездна система, съществувала само 290 милиона години след Големия взрив, обявиха от НАСА в четвъртък.

Откакто влезе в действие през 2022 г., телескопът „Джеймс Уеб“ постави началото на нова ера на научни пробиви, надничайки по-далеч от всякога в далечните краища на Вселената - което означава също, че той гледа назад във времето.

А последното откритие има „дълбоки последици“ за разбирането ни за така наречената „космическа зора“, обясниха изследователите.

Международен екип от астрономи за пръв път забеляза галактиката, наречена JADES-GS-z14-0, в началото на 2023 г., но се нуждаеше от допълнителни наблюдения, за да се увери, че тя наистина е рекордьор, обявиха учените в съвместно изявление.

„Източникът беше изненадващо ярък, което не бяхме очаквали за толкова отдалечена галактика, и беше много близо до друга галактика, така че двете изглеждаха като част от един по-голям обект“, разказаха Стефано Карниани от Скуола Нормале Супериоре в Италия и Кевин Хейнлайн от Университета в Аризона.

По времето, когато светлината от най-отдалечените галактики достига Земята, тя е разтеглена от разширяването на Вселената и изместена към инфрачервената област на светлинния спектър, която „Джеймс Уеб“ е оборудван да наблюдава с безпрецедентна яснота.

За да бъде сигурен в своята хипотеза, екипът е провел потвърдителни наблюдения през октомври и след това през януари - първо с основната камера на „Джеймс Уеб“, наречена NIRCam, а след това - с NIRSpec, която анализира спектъра на светлината от даден обект, за да определи физическите му свойства.

JADES-GS-z14-0 с лекота подобрява предишния рекорд за най-стара известна галактика, който се държеше от JADES-GS-z13-0, съществувала 320 милиона години след Големия взрив.

„Ако Вселената беше двучасов филм, тази галактика е от първите две минути и половина“, каза Хейнлайн във видеоклип, публикуван в YouTube.

От изображенията беше определено, че галактиката е с диаметър 1600 светлинни години, което предполага, че светлината идва предимно от млади звезди, а не от излъчване в близост до растяща свръхмасивна черна дупка.

„Тази звездна светлина предполага, че галактиката е с маса няколко стотици милиони пъти по-голяма от масата на Слънцето“, казват изследователите. „Това повдига въпроса: Как природата може да създаде такава ярка, масивна и голяма галактика за по-малко от 300 милиона години?“

По-нататъшният анализ на светлинните емисии показва наличието на кислород - още едно изненадващо откритие, което според астрофизиците сочи, че „няколко поколения много масивни звезди са изживели живота си още преди да наблюдаваме галактиката“.

Взети заедно, наблюденията на JADES-GS-z14-0 опровергават астрономическите прогнози за това как са изглеждали най-ранните галактики след Големия взрив преди 13,8 милиарда години.

Като се има предвид сравнително малката част от нощното небе, която е изследвана, е много вероятно през следващите години да бъдат открити още светещи галактики във възможно още по-ранни времена, казват изследователите, които сега ще се стремят да публикуват своето откритие в рецензирано издание.