Разказ на Хемингуей беше записан в ДНК на бактерия ешерихия коли
Обемът на цифровите данни нараства, носителите за съхранение бързо се запълват и те трябва да се поддържат и периодично да се подменят. Учените предлагат ДНК като възможна алтернатива. Последователността на четирите ѝ градивни елемента позволява кодирането на текст, изображения и други файлове, но само в много малки количества.
Кодирането на информация с помощта на ДНК е подобно на компютърния код, където буквите A, T, G и C, представляващи компонентите на ДНК, заместват нулите и единиците. Учените вече са кодирали текст, изображения и дори компютърни програми в ДНК. По-късно те дори успяват да кодират 154 от сонетите на Шекспир и фрагмент от реч на Мартин Лутър Кинг.
Въпреки това, декодирането и четенето на информацията след това е по-трудно. Възникват грешки по време на производството, копирането и четенето на ДНК, а някои последователности са твърде трудни за възпроизвеждане или могат да попречат на функционирането на живата клетка, ако информацията се съхранява в бактерии. Използването на бактерии е за предпочитане, защото, докато се размножават, те могат едновременно да произвеждат нови копия на молекулите, съдържащи данните.
За експеримента с живи клетки е избрана „Много кратка история“ на Ърнест Хемингуей. Файл от 3288 байта е преобразуван в 41 ДНК фрагмента. Получените последователности са включени в плазмиди – малки ДНК молекули, способни да се репликират в бактериите отделно от основната хромозома – и са въведени в ешерихия коли.
Учени от Китай са разработили системата DNA-SaM, която комбинира кодиране на файлове, коригиране на грешки и избор на подходящи последователности. Програмата превантивно филтрира нежелани комбинации, включително дълги повторения зони, които клетката може да интерпретира като сигнал за активиране на гени. Освен това системата разделя данните на малки блокове и им присвоява адреси, така че първоначалният ред на информацията да може да бъде възстановен след прочитане на множество молекули.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Communications .
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.