Само няколко седмици без месо и млечни продукти могат да променят химията на тялото

Знаем, че храненето, основано предимно на растителни продукти, може да бъде добър избор за хората, които искат да подобрят здравето си. Ново проучване, стъпващо върху реални хранителни навици, хвърля допълнителна светлина върху причините за това.

Православният пост като естествен хранителен експеримент

В проучването участват 200 здрави души от по-широкия район на Солун, Гърция, които в рамките на религиозна практика, свързана с православното християнство, се въздържат от месо, риба, млечни продукти и яйца – на практика спазвайки вегански режим – общо между 180 и 200 дни годишно.

Те постят по този начин всяка сряда и петък, както и през четири по-продължителни периода през годината.

Сред тях са 40-те дни преди Коледа, 48-те дни преди Великден – Великият пост, между 8 и 42 дни по време на т.нар. Апостолски, или Петров пост, както и 15 дни през август – по време на Богородичния пост преди Успение Богородично.

„Този хранителен режим е реално съществуващ модел на хранене, силно обусловен от религиозните убеждения, и обикновено е част от културата на семейството, в което хората, които го спазват, са израснали“, обясняват биостатистикът Александрос Симистирас и колегите му в публикация в Nature Communications.

„Когато ограничават животинските продукти, освен че значително намаляват приема на животински мазнини, хората, които периодично спазват този режим, приемат и по-малко протеини като дял от общия си енергиен прием. Това се дължи на отказа от почти всички източници на животински протеин, без обаче да намалява общото количество приемана енергия.“

Според учените тази религиозна традиция предоставя почти идеални условия за естествен експеримент, който позволява да се проследи как храненето влияе върху активността на гените.

„Постоянството на този хранителен модел и предвидимото редуване между всеядно хранене и периоди без животински продукти правят проучването сравнимо с контролирана хранителна интервенция“, посочват Симистирас и екипът му.

Как се променят химията на организма и активността на гените

За сравнение изследователите включват още 211 души от същия район, които не спазват подобни хранителни ограничения.

Резултатите показват няколко важни промени в биохимичните процеси в организма, и по-специално в нивата на експресия на определени гени.

Изследователите вече са установили, че характерното за православния пост периодично преминаване към предимно растителна храна води до „широкообхватно метаболитно препрограмиране с предимно благоприятни ефекти върху здравето, включително […] промени в количеството на ключови имунометаболитни протеини, сред които мощният метаболитен хормон FGF21“.

Оказва се, че дори няколко седмици без месо и млечни продукти могат да доведат до осезаеми промени. (Tatjana Baibakova / Shutterstock)

FGF21 и промяната на мастната тъкан

Новото проучване показва, че при участниците, които спазват постите без животински продукти и същевременно носят определен генетичен вариант, влияещ върху нивата на протеина FGF21, се наблюдават физиологични признаци, които според учените може да са свързани с процеса, известен като „бежовяване“ (beiging) на мастната тъкан.

При него белите мастни клетки, чиято основна роля е да съхраняват енергия, започват да придобиват характеристики, сходни с тези на кафявите мастни клетки. Последните могат по-лесно да изразходват енергия за производство на топлина.

„Макар че тези резултати трябва да се тълкуват предпазливо, възможно е предизвиканите от начина на хранене промени в нивата на FGF21 да влияят върху процеса на бежовяване на мастната тъкан при хората“, пишат авторите.

LBR, холестеролът и рискът от затлъстяване

Само няколко седмици без месо се отразяват и върху действието на определен генетичен вариант, свързан с регулирането на протеин, наречен LBR, който е от съществено значение за синтеза на холестерол.

Резултатите добавят още един щрих към наблюденията, че ограничаването на червеното месо и увеличаването на растителните храни може да има значими последици за здравето.

Същият генетичен вариант изглежда е свързан и с друг ефект, имащ отношение към затлъстяването и поведението на мастните клетки.

„Това зависимо от генотипа повишаване на експресията на LBR може да представлява компенсаторна реакция спрямо намаления прием на холестерол с храната в периодите без животински продукти в сравнение с всеядното хранене“, отбелязват авторите.

Тези резултати показват колко сложно е взаимодействието между начина на хранене и генетиката, особено когато става дума за затлъстяване. Именно генетичните различия могат да бъдат една от причините един и същ хранителен режим да не действа по еднакъв начин при всички хора.

„Когато спазват подобен хранителен режим, носителите на този вариант може да имат малко по-добра защита срещу затлъстяване благодарение на действието на LBR“, обясняват авторите.

„Това откритие може да ни помогне да разберем защо хора, които се хранят по сходен начин, могат да имат различен риск от затлъстяване. То дава и по-широка представа за механизмите, чрез които храненето може да обуславя различията в риска от заболявания.“

Сложната връзка между храненето, гените и метаболизма

В крайна сметка проучването очертава множество отправни точки за бъдещи изследвания на сложното взаимодействие между храненето, генетиката и метаболитните процеси в организма.

Резултатите показват, че дори само няколко седмици без месо и млечни продукти могат да бъдат достатъчни, за да настъпят съществени промени в организма.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Obekti.bg