Странностите на паметта

"Предполагам, че моите читатели изобщо не помнят или помнят съвсем смътно този изключително важен период от съществуването им, който предшестваше раждането още в утробата на майката", пише Салвадор Дали в своите мемоарите. "Но, аз - да! Спомням си този период, сякаш беше вчера", цитира ВВС виртуозния творец.

Невъзможно е да си спомним най-ранните години, макар някои да твърдят противното.

В действителност спомените на Дали почти сигурно са били резултат от огромното му въображение. Днес учените вярват, че е невъзможно да си припомним първите няколко години от живота си, а времето преди раждането следва да е напълно бяло петно за нас. Много от необходимите мозъчни структури за паметта все още не са узрели, което означава, че е физиологично е невъзможно да запазим спомени от ранна детска възраст. Вместо това, всякакви спомени от онова време са илюзорни или "фалшиви спомени" - скрепени от други преживявания или познания, които придобиваме по-късно в живота. 

Психолозите казват, че човешката памет е "зависима от контекста". Т.е. по-добре си спомняме фактите, ако пресъздадем фините елементи от заобикалящата ни среда или физиологични подсказки от момента, в който първоначално запомним нещо. обстановка, ситуация, миризма, музика са лементи, които връщат паметта по-лесно.

Когато се касае до спомени, ние изкривяваме дори времевата линия. Опитайте се да си спомните месеца и годината на следните събития:

• а) Смъртта на Майкъл Джексън;
• (b) Издаване на албума на Бионсе "Lemonade";
• (в) Обезпокоителното объркване на "Оскарите", когато La La Land погрешно плолучи наградата за най-добър филм;
• г) Съобщението на Ангела Меркел, че ще се оттегли като германски канцлер през 2021 г.

Отговорите ви вероятно са далеч от истината, следвайки разпознаваем модел. Ние често пренебрегваме времето, изминало от отдалечени събития (като смъртта на Майкъл Джексън), и надценяваме времето, изминало от по-новите събития (като например съобщението на Ангела Меркел). Това явление е известно като "времево разместване" - умствената ни хронология се изкривява и не съответства на действителната хронология.

Реалните дати на събитията са: а) юни 2009 г. б) април 2016 г. в) февруари 2017 г. и г) октомври 2018 г.

Има полза и от неясните спомени. Опитайте се да обрисувате най-добрия си приятел по памет. Вероятно ще сте в състояние да дадете добро описание за общите му черти, само за да откриете, че конкретните характеристики - дори нещо толкова важно като цвета на очите - е трудно да си спомните.Това е един пример за това как ние сме склонни да помним същността на нещата, а не фини детайли. Това не е непременно недостатък. Фините детайли често се променят, но общото впечатление  ще остане същото - което означава, че ще можете да разпознаете приятеля си при различно осветление или с различна прическа. Между другото, дори паметта ни за собствения ни външен вид не е много точна. Ние сме склонни да помним, че лицата ни са по-привлекателни, отколкото всъщност са.

Мнозинството от хората вярват, че паметта им е по-добра от тази на другите. Отхвърляме и забравяме моментите, в които нашата памет ни е подвеждала. Това е сериозен проблем например в разследването на престъпления, когато вяра в точността на паметта може да има отношение към изхода на едно разследване или дело.

Също така сме твърде уверени в нашата "бъдеща памет" - способността да запомним да направим нещо в бъдеще. И това може да доведе до финансови разходи. Не са малко компаниите, предлагащи абонаментни услуги, които се възползват от този факт, като предлагат безплатен пробен период за ограничен период от време, след което взимат автоматично плащане от профила ви. Благодарение на прекаленото доверие в бъдещата си памет, много хора забравят да анулират абонамента до момента, в който приключи безплатната пробна версия.

Може да страдате от цифрова амнезия. Универсалността на смарт телефоните може да донесе огромна полза за нашата памет. Публикуването в социланите мрежи може да помогне на нашата спомените, но също и да изопачи миналите събития. Припомнянето на един елемент от дадено събитие може да засили нашата памет за тази подробност, но често води до забравянето на свързана с нея друга информация. Ако паметта ви се съсредоточи върху конкретна снимка, това може да ви накара да забравите други аспекти на събитието, освен заснетите. 

Като накараме социалните медии да диктуват кои преживявания се смятат за най-значими в нашия живот, това потенциално може да погуби спомените, които се считат за по-малко споделяеми. Едновременно с това се засилват спомените, избрани колективно като най-приятни, потенциално правейки някои спомени по-смислени и по-запомнящи се отколкото са били първоначално, за разлика от други, вероятно дори по-важни събития и факти.

Дейвид Робсън / BBC Future