Учени за първи път създават ембриони от ДНК на човешка кожа

Американски учени за първи път създадоха човешки ембриони в ранен стадий, като манипулираха ДНК, взета от кожните клетки на хората, и след това я оплодиха със сперматозоиди, пише BBC.

Техниката може да се справи с безплодието, дължащо се на старост или заболяване, като използва почти всяка клетка в тялото като отправна точка за живот. Тя дори би могла да позволи на еднополови двойки да имат генетично свързано дете.

Методът изисква значително усъвършенстване - което може да отнеме десетилетие - преди клиника за фертилитет дори да обмисли използването му. Експерти казват, че това е впечатляващ пробив, но е необходима открита дискусия с обществеността за това, което науката прави възможно.

Техниката на изследователския екип на Университета за здраве и наука в Орегон взема ядрото, което съдържа копие от целия генетичен код, необходим за изграждането на тялото, от кожна клетка. След това то се поставя в донорска яйцеклетка, от която е отстранена генетичната информация. Засега техниката е подобна на използваната за създаването на овцата Доли – първият клониран бозайник в света – родена през 1996 г.

Тази яйцеклетка обаче не е готова да бъде оплодена от сперматозоиди, тъй като вече съдържа пълен набор от хромозоми. Човек наследява 23 от тези снопове ДНК от всеки от родителите си, общо 46, които яйцеклетката вече има.

Така че следващият етап е да се "убеди" яйцеклетката да се отърве от половината от хромозомите си в процес, който изследователите са нарекли „митомейоза“ (думата е сливане на термините митоза и мейоза - двата начина, по които клетките се делят).

Проучването, публикувано в списанието Nature Communications, показва, че са били създадени 82 функционални яйцеклетки. Те са били оплодени със сперматозоиди и някои са се развили до ранните етапи на развитие на ембриона. Нито една не е била развита след шестдневния етап.

„Постигнахме нещо, което се смяташе за невъзможно“, каза проф. Шухрат Миталипов, директор на центъра за ембрионална клетъчна и генна терапия към Университета за здраве и наука в Орегон.

Техниката далеч не е усъвършенствана, тъй като яйцеклетката произволно избира кои хромозоми да изхвърли. Тя трябва да се окаже с по един от всеки 23-те типа, за да предотврати заболяване, но в крайна сметка се оказва с два от някои и нито един от другите.

Също така има нисък процент на успех (около 9%) и хромозомите пропускат важен процес, при който пренареждат своята ДНК, наречен кросинговър.

Проф. Миталипов, световноизвестен пионер в областта, ми каза: „Трябва да го усъвършенстваме. В крайна сметка мисля, че натам ще отиде бъдещето, защото все повече пациенти не могат да имат деца.“

Тази технология е част от разрастваща се област, целяща да произвежда сперматозоиди и яйцеклетки извън тялото, известна като ин витро гаметогенеза.

Подходът все още е на ниво научно откритие, а не клинично приложение, но визията е да се помогне на двойки, които не могат да се възползват от ин витро оплождане, защото нямат сперматозоиди или яйцеклетки, които да използват.

Това би могло да помогне на по-възрастни жени, които вече нямат жизнеспособни яйцеклетки, на мъже, които не произвеждат достатъчно сперматозоиди, или на хора, чието лечение на рак ги е оставило безплодни.

Областта също така пренаписва правилата на родителството. Техниката, описана днес, не е задължително да използва кожни клетки на жена - тя може да използва и мъжки.

Това отваря вратата за еднополови двойки, които имат деца, генетично свързани и с двамата партньори. „Освен че предлага надежда на милиони хора с безплодие поради липса на яйцеклетки или сперматозоиди, този метод би позволил на еднополовите двойки да имат дете, генетично свързано с двамата партньори“, каза проф. Паула Амато от Университета за здраве и наука в Орегон.

Роджър Стърми, професор по репродуктивна медицина в Университета в Хъл, заяви, че пробивът е „важен“ и „впечатляващ“. Той добави: „В същото време подобни изследвания засилват значението на продължаващия открит диалог с обществеността относно новите постижения в репродуктивните изследвания. Пробиви като този ни впечатляват с необходимостта от стабилно управление, за да се гарантира отчетност и да се изгради обществено доверие.“

Проф. Ричард Андерсън, заместник-директор на Центъра за репродуктивно здраве на MRC в Университета в Единбург, заяви, че способността за генериране на нови яйцеклетки „би била голям напредък“.

Той допълни, че „ще има много важни опасения за безопасността, но това проучване е стъпка към това да се помогне на много жени да имат свои собствени генетични деца“.