NASA следи обширна и нарастваща аномалия в земното магнитно поле

NASA активно наблюдава една странна аномалия в земното магнитно поле – гигантски регион с нисък магнетичен интензитет в небето над планетата, което се простира между Южна Америка и югозападна Африка.

Години наред този обширен и развиващ се феномен, наречен Южноатлантическата аномалия, е интригувал и тревожил учени от цял свят. Особено изследователите от NASA. Сателитите и космическите апарати на космическата агенция са особено уязвими към отслабената сила на магнитното поле в рамките на аномалията и в резултат на това се излагат на заредени частици от Слънцето.

Южноатлантическата аномалия, която NASA свързва с „пробив“ в земното магнитно поле или със своеобразна „дупка в космоса“ – като цяло не засяга живота на Земята. Същото обаче не може да се каже за орбиталните космически апарати, включително Международната космическа станция, която преминава директно през аномалията, докато обикаля около планетата на ниска орбитална височина. Ако в рамките на това отслабено земно магнитно поле технологичните системи на борда бъдат ударени от високоенергийни фотони, идващи от Слънцето, технологичните системи на борда могат да дадат на късо или да престанат да работят както трябва.

Тези произволни удари често довеждат до проблеми на ниско ниво, но не е изключено и да се изгуби значително количество данни или дори да се нанесат постоянни щети върху ключови компоненти. Обикновено преди да преминат през аномалията, операторите на сателитите изключват системите на космическите апарати.

Ето защо NASA се опитва да научи колкото се може повече за този сложен и труден за разбиране феномен. Тери Сабака и Уиджа Куанг, геофизици от NASA, наблюдават аномалията с помощта на спътниците SWARM на Европейската космическа агенция, за да проучат как точно се променя.

“Макар и Южноатлантическата аномалия да е бавнодвижеща се, тя преминава през известна промяна в морфологията, така че е важно да продължим да я наблюдаваме - казва д-р Сабака. - Защото точно това ни помага да правим модели и прогнози.”

Учените смятат, че основният източник на аномалията е огромният океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, разположено на хиляди километри под повърхността. Движението на тази маса генерира електрически течения, които създават земното магнитно поле (но очевидно не по еднакъв начин навсякъде).

Огромен резервоар от плътна скала, наречен African Large Low Shear Velocity Province и разположен на 2900 км под Африка, влияе на генерирането на полето, което довежда до този драматичен отслабващ ефект (той допълнително се усилва от наклонената магнетична ос на планетата).

Какво е бъдещето на Южноатлантическата аномалия? Не можем да кажем със сигурност. Според новите проучвания по темата обаче тя не е ново явление, а нещо, което е засягало земята още преди 11 млн. години. Ако това наистина е така, то най-вероятно Южноатлантическата аномалия не е нито задвижващата сила, нито предшественикът на промяната на земното магнитно поле на цялата Земя (както спекулират някои) , тъй като това е бавен процес, който се развива в продължение на няколкостотин години.

Източник: Обекти