Бизнесът иска да бъде сезиран Конституционният съд за „клас прослужено време”

Бизнесът иска да бъде сезиран Конституционният съд за „клас прослужено време”

Работодателите са поискали социалните партньори в лицето на бизнес, синдикати и правителство да сезират съвместно Конституционния съд за добавката за стаж и професионален опит. Това съобщиха пред журналисти заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков и икономическият съветник на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова след участието им в заседание на комисията по доходите и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

На последното заседание на тристранката искането на бизнеса за отпадане на т.нар клас прослужено време отпадна от дневния ред, тъй като не беше обсъдено предварително в комисиите към НСТС.

Аргументите на бизнеса са, че в чл. 48, ал. 5 на Конституцията се казва, че заплащането на труда се урежда по законодателен път, а не чрез постановление, наредба, инструкции и т.н. Димитър Бранков посочи, че това не е спазено - дадено е право на МС сам да определя допълнителни възнаграждения, които не са упоменати в Кодекса на труда. По думите на Бранков текстът на чл. 48, ал. 5 казва също, че заплащането трябва да бъде обвързано с извършената работа - нещо, което не е прокарано в допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което е дефинирано в наредба, дори не в постановление на МС. Редът и условията за тези възнаграждения отново трябва да бъдат определени в закон, а не в подзаконов нормативен акт, допълни той. Според Бранков в спора за т.нар клас прослужено време има много аргументи и контрааргументи, но единствено Конституционният съд може да се произнесе.

Според Ваня Григорова позицията на синдикати и на правителство е, че не бива да се отнема добавката за стаж, няма дискриминация, не е противоконституционна. По -детайлен отговор ще бъде даден, ако се стигне до проучване на КС , каза Григорова, но според нея това е ненужно губене на важно обществено време за нереален проблем при наличието на други належащи, като например възможността на застрахователна компания да не изплати застраховката на бизнес, след което този бизнес да фалира и 150 човека да останат на улицата.

Според КТ „Подкрепа” работодателите нямат никакви икономически аргументи за отпадането на добавката. Преди няколко месеца твърдяха, че разходите за тази добавка са около 12 процента от разходите за труд, което категорично не е вярно, отбеляза Григорова. Тя смята, че липсата на публична информация им позволява лесно да манипулират. При преглед на отчетите в Търговския регистър - единствената достъпна и официална информация, се вижда, че разходите преди няколко години за тази добавка са между 1,5 и 2-2,5 на процента, каза Григорова и допълни, че ако това по някакъв начин пречи на работодателите да наемат някого, се опасяват, че отпадането няма да им помогне много.

Според икономическия експерт другото предложение на бизнеса - за инкорпориране на тези средства в основната месечна заплата с цел борба с евентуалната дискриминация между млади и по-възрастни работници, също предизвиква недоумение, тъй като ако се приеме, че има дискриминация и парите влязат в заплатата, то такава отново ще има между едни и други работници. Те целят да няма следващо увеличение на всички тези заплати, които получават този процент, заяви Григорова. По думите й на днешното заседание на комисията е направено „скандално признание” от страна на няколко представители на бизнеса, че и в момента такъв процент прослужено време не се начислява от много фирми. Договорката е за чиста заплата и единствено счетоводителите решават как да вкарат клас прослужено време в заплатата.

Григорова смята, че е недопустимо както в публичното пространство, така и при обсъждания между социалните партньори, експертни икономически аргументи да се заменят с клишета , че това е „архаично плащане, че много сме остарели в България, че това е комунизъм”.

Експертът отбеляза, че категорично не е вярно твърдението на работодателите, че няма аналог на тази добавка в европейски мащаб. Такава има в Хърватия - 0,5 процента, в Словения е записано, че работникът има право на такава добавка, но размерът й се определя в Колективен трудов договор, а във Франция след първите три години работникът получава седем процента отгоре върху заплата. В различните държави процентите са различни, имената на възнаграждението също, но такова има в много от европейските страни, допълни Григорова.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ