Испанските стълби се връщат при хората

Днес, 22 септември, Испанските стълби в Рим се връщат при хората. След продължителната реставрация, финансирана от Паоло Булгари, на площада ще звучи оркестъра на Националната Академия Санта Чечилия с диригент Антонио Папано в чест на новия облик на един от романтичните символи на Вечния град.

Характерното настроение, което мястото носи, можем да усетим, седнали удобно на стъпалата и огряни от топлото римско слънце - безгрижно спокойствие, леност, размисъл, очакване, мечта....

Не може да отидеш в Рим и да не стигнеш до тях, до очарованието да бъдат твой гид от едно място на друго, да те въвличат неусетно през различни истории, съдби, разказани набързо в някоя ранна неделна утрин. И всички тези места се променят мигновенно щом обърнеш гръб, попивайки новите емоции и преживявания.

Стълбището на Тринита дей Монти, прочуло се като една от най-известните римски забележителности е построено от римския архитект Франческо де Санктис в периода между 1723 – 1726г. и открито официално от папа Бенедикт XIII. Идеята да бъде преодолян стръмния наклон с изграждането на стълбище е документирано още през 1559 г. Едва през 1660 г. благодарение на завещанието на французина Стефан Гуифиер са изготвени първите планове от редица архитекти, между които се отличава името на Джан Лоренцо Бернини с неговия проект. Характерно за бароковата архитектура е именно създаването на дълбоки и издължени перспективи, a големите тераси през пролетта и лятото са красиво декорирани с цветя.

Тук, където още ехтят във въздуха стиховете на известния поет и критик Чезаре Павезе, напомнящи за “аромата на камъка и утринния въздух”, всичко е специално.

По 135-те стъпала се преминава от Испанския площад към Френската църква на върха, където се говори на френски, минавайки през Англия в музея на Кийтс и Шели. Останалата част от света, ако минава през Рим, идва да поседне на стълбите, да вдиша романтизма на града и да усети силата на вековните традиции.

Стълбището на Тринита дей Монти, като всяка друга рампа ни води някъде другаде, но освен място за преминаване, то е и място на което искаш да останеш.

Удоволствието да поспреш и поседнеш върху тях ни припомня, че същественото е невидимо за очите, докато зад нас остават цялата соната от стълби и тераси, сгушени между сградите, напомяща на пясък, който се спуска към морето.

Би било хубаво да имаме една стълба от противоположната страна, от която да можем, освободени от всякакви мисли, да наблюдаваме и да се наслаждаваме на наследството, оставено ни от нашите предци. Вечността на това, което ни заобикаля, изграждането на новото за бъдещите поколения, невидимия мост между минало, настояще и бъдеще е всъщност съзнанието на всеки един от нас.

Това е и причината за инициативата на основния спонсор на реставрацията, Булгари, да въведе, съвместно с Кампидолио строги мерки за охрана срещу вандалски прояви, най-вече през нощта, за запазване на Испанските стълби като наследство на човечеството.    

Автор: Вера Найденова, Рим