Книги, прически и други национални особености на втория локдаун в Европа

Във времена, когато пандемията отприщва смърт и бедност, концепцията за това, което е от съществено значение за поддържането на функциониращо общество в условията на локдаун обхваща Европа. Отвъд очевидното - хранителни магазини и аптеки - някои отговори, в кръга на националните и културните особеностиа се доближат до сюрреалистичното. Това, което е позволено от едната страна на границата, може да бъде забранено само на няколко крачки разстояние, от другата. Макар да изглежда по-справедливо просто да се "заключи" всичко, „това може би не е най-практичното“ решение.", каза наскоро германският канцлер Ангела Меркел. "Ако хората се чувстват заащитени, само когато всичко възможно е затворено, тогава това е гледна точка, която няма икономически смисъл", казва още Меркел. Ето защо този път Германия държи автокъщите отворени, след като локдаунът от пролетта нанесе тежки щети на автомобилната индустрия в страната.

В Белгия, разбира се, отворени остават шоколадовите магазини „Шоколадът е много важна храна тук“, каза шоколатьорката Марлин Ван Волсем, която работи в  Praleen на юг от Брюксел. "Трябва да е - шоколадът те прави щастлив!", обобщава тя. 
На пръв поглед щастието не зависи от добре сресаната коса. И все пак помислете колко различно се отнасят Италия и Великобритания към услуга, на която разчитат всички хора. В страната, въвела термина „bella figura“ фризьорите се считат за съществен елемент от народопсихологическия подход към реакцията на пандемията. „Италианците наистина се грижат за имиджа си и за доброто си самочувствие“, каза Чарити Чеа, съосновател на TONI & GUY Италия в Милано.  „Правителството остави салоните за красота отворени, защото е наясно, че на психологическо ниво посещението им действа освобождаващо от стреса.

В същото време, в цяла Англия хората буквално водеха битка с часовете и минутите за посещение при фризьор, преди да влязат сила от този четвъртък новите ограничения.

Във Франция любовта към книгите е безспорна. Нито една държава няма повече носители на Нобелова награда за литература. Но, ако се разходи човек сега по улиците на Париж, трудно щенамери отворена книжарница. Силвия Уитман, която управлява известната книжарница „Шекспир и сие“ на брега на Сена кипи от гняв пред перспективата гигантски онлайн платформи да изяждат бизнеса ѝ, докато магазинът ѝ е затворен. Продажбите ѝ са спаднали с 80% след пролетното блокиране. „Колкото по-малък си, толкова по-скъпи и по-сложни са нещата.", казва тя.

От другата страна на границата, в Белгия книгите също са на почит. Валтер Кайот, собственик на книжарницата „t Stad Leest“ на пристанището в Антверпен си спомня, как при първото заключване през пролетта купувачите се стопяват до случаен минувач на няколко дни и той е изправен пред решениетодали разходите за отопление и персонал си заслужават магазинът да да остане отворен. Но когато се стига до момента, в който и стоки от първа необходимост не могат да бъдат закупени в магазин, той вижда решение в принципа, че все пак има начин да бъдат доставени. „По време на първото заключване трябваше да измислим уебсайт за три дни и нощи“, казва Кайот и добавя „ново логистично оборудване" - товарен мотор, за радост на своите клиенти от Антверпен, които получават книги в рамките на часове след онлайн поръчка. „И така, защо да поръчвате книги в международен онлайн гигант, когато книжарницата на ъгъла може да ви ги достави същия ден с колело?“, споделя сега с оптимизъм той. 

Източник: Асошиейтед прес. Материалът е преведен със съкращения