Порочният кръг доходи–бедност–здраве

Достъпът до здравеопазване, а оттам и здравният статус на българите, както и включването им в социалния и икономическия живот на страната, са пряко зависими от техните доходи. Трима от четирима небедни (това са домакинства с доходи над 60% от медианата, според дефиницията на Евростат - бел.р.) определят здравословното си състояние като добро или много добро, докато половината от бедните хора определят здравето си като средно, лошо или много лошо. Докато 87% от първите не изпитват ограничения в действията си по здравословни причини, то 25% от втората група анкетирани се считат за ограничени. Това посочва за Мениджър Нюз Адриан Николов, икономист в ИПИ.

Той представя данните в иконографика, базирана на едно по-мащабно проучване на ИПИ за неравенството в България, което се опира на анонимизираните индивидуални данни от статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC). То показва, че водещата причина за липса на изследване или лечение при небедните не е цената, а надеждата, че медицинският проблем ще отмине (33%), докато при бедните основната причина е високата цена (62%), изтъква Николов.

[[{"fid":"388788","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":734,"width":809,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Достъпът до качествено здравеопазване е ключов за реализирането на икономическия потенциал на индивидуално ниво, считат от ИПИ, и по тази причина разглеждат здравния статус на българите според доходите и етническата принадлежност – от една страна, и ограниченията, които той поставя пред пълноценното им участие а пазара на труда - от друга (графика 1).

[[{"fid":"388779","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":591,"width":595,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Както личи от графика 1 между етническите групи няма особени разлики в самооценката на здравното състояние –  делът на хората, които определят общото си здраве като „добро“ е приблизително ½ от всички, тези с много лошо здраве са под 2%. Извести отлики има при тези със „средно“ здравно състояние, като те са най-много сред българите. В резултат на много малките разлики в общия здравен статус, без особени различия са и дяловете на хората, чието здраве пречи на извършването на обичайни действия, в това число и полагането на труд. Противно на очакванията ромите не се считат ограничени от здравето. Според анализаторите на ИПИ добрите показатели на най-бедния етнос в страната вероятно се дължи на ниската средна продължителност на живот, което ограничава риска от развитие на хронични заболявания. От значение е и елементът на самооценка, като е вероятно различни хора да определят по различен начин здравното си състояние.

[[{"fid":"388780","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":434,"width":673,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

За разлика от разпределението по етнически принцип, между бедните и небедните различията са значителни (графика 2). Делът на хората в много лошо здравословно състояние сред бедните е два пъти по-голям, а тези в лошо – почти три пъти. Със средно здравословно състояние се определят почти 1/3 от всички бедни, на фона на 1/5 от небедните, с много добро – 1/10, при почти 1/5 от небедните. Разликите в здравното състояние се отразяват и пряко на възможностите за пълноценен живот и участие на пазара на труда. 20% от бедните посочват, че здравословните им проблеми създават ограничения, а 5 на сто от тях се чувстват „силни ограничени”. Причините за тези разлики вероятно се крият в по-ниската покупателната способност на бедните, която води до ограничен достъп до лекарства, добра храна и профилактична грижа, на фона на по-неблагоприятните им жилищни условия, коментират от ИПИ. Изводът, до  който стигат анализаторите, е, че бедността е сериозна пречка пред поддържането на добро здравословно състояние, което от своя страна прави невъзможно намирането на работа и запазването на заетост. Това това оформя порочен кръг, в който бедността води до влошено здраве, а влошеното здраве поддържа бедността.

Няма особени разлики в здравното състояние на заетите и безработните. Повече от половината анкетирани от двете групи определят здравето си като „добро“. При заетите обаче малко над 1/5 са в много добро здраве, в сравнение с 14% от безработните, сред които има чувствително повече в средно и лошо здраве графика 3). Въпреки това, относително доброто здраве изглежда като ключова предпоставка за активното участие на пазара на труда.

[[{"fid":"388781","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":574,"width":538,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Здравословното състояние на пенсионерите е значително по-лошо в сравнение с това на безработните и заетите (графика 4). Хора в много добро здраве в тази група практически отсъстват – с лошо са почти 1/5 от допитаните, според ИПИ.

[[{"fid":"388782","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":579,"width":537,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Икономистите считат, че по-голям интерес от гледна точка на политиките на пазара на труда и създаването на равни възможности представлява здравното състояние на неактивните, тъй като то пречи на тяхното активиране в икономическия живот и пазара на труда (графика 5).

[[{"fid":"388783","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":496,"width":671,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Въпреки че значителен дял от неактивните са в много добро (13%) или добро (40%) здраве, дяловете на другите три групи са значително по-големи в сравнение със заетите и безработните. Това означава, че за малко под половината „неактивни” здравословното състояние играе е основна причина да са извън пазара на труда. Изводът е валиден особено за тези в лошо (20%) и много лошо (7%) здраве. Той се потвърждава и от големия дял на неактивните с хронични заболявания (41%) в сравнение с безработните и заетите (9-10%), което видимо е важна причина да за извън пазара на труда. Следователно политиките за стимулиране на заетостта трябва да се насочат към подобряване на здравословното състояние на участниците на пазара а труда и достъпа до здравна грижа, обобщават макроикономисти.  Въпреки че той не отразява качеството и резултатите от профилактика и лечение, наблюдаваме значителни разлики между бедните и небедните. Докато при небедните едва 1,5% от всички страдат от здравословен проблем, който не изследват или не лекуват, то сред бедните този дял е 5,5 на сто, допълват от ИПИ. 

По темата работи Светлана Тодорова-Ваташка