Висшият съдебен съвет се обиди на публикации в медии за делото "Алабин"

Висшият съдебен съвет (ВСС) излезе с остра позиция за събития от последните няколко дни покрай делото "Алабин". Висшите магистрати заявяват, че ги следят със загриженост и тревога и установяват, че напрежението е ескалирало. Посочват, че това е било породено от "реакции на медии, съсловни организации и адвокати".

На 14 ноември състав на Софийския градски съд с председател съдия Величка Маринкова оправда четиримата подсъдими за срутването на сградата на ул. „Алабин“ в София, под чиито руини преди 12 години загинаха две млади жени. След медийни публикации, че съдът не е решил делото според доказателството и закона, Съюзът на съдиите излезе с декларация. С нея се отправи призив ВСС да защити независимостта на съдия Маринкова и да „противодейства за използването на медиите за клеветнически и манипулативни кампании“.

Междувременно адвокатът на един от подсъдимите по "Алабин" Ина Лулчева изпрати сигнал до ВСС и до прокуратурата, че обвинителят по делото Милко Момчев разгласява невярна информация за делото, предаде "24 часа”. Настоя и да му се образува дисциплинарка.

Ето цялата позиция на висшите магистрати:

Висшият съдебен съвет със загриженост и тревога следи ескалиращото напрежение, породено от реакции на медии, съсловни организации и адвокати във връзка с постановени съдебни актове по неприключили дела; безпрецедентното и грубо нарушаване на независимостта на прокурори и съдии чрез внушения за определен правилен резултат по висящи производства; опитите за натиск върху Висшия съдебен съвет и провокациите към действия, противоречащи на конституционно определените му правомощия.

ВСС представлява, осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт, без да се намесва в дейността ѝ (чл. 16 ЗСВ). С отговорност за защита на магистратите от неправомерно вмешателство и натиск, както и за постигане на конструктивен диалог и партньорство с журналисти, медии, гражданското общество и държавната власт, ВСС стриктно спазва регламентите на „Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014-2020“, „Медийната стратегия на съдебната власт“, правилата в областта на кризисния ПР за ВСС и органите на съдебната власт, както и „Стандартите за независимостта на съдебната власт“.

ВСС счита за необходимо за пореден път да заяви, че всяко твърдение за неспазване на закона и процесуалните правила от български магистрати, основано на факти и доказателства, трябва да бъде своевременно отправено до компетентните органи. Законодателят изрично е предвидил възможността за съдебен контрол чрез инстанционното производство и отмяна на незаконосъбразни съдебни актове, както и чрез сезиране на ИВСС в случаите на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, при съмнения за почтеност и конфликт на интереси, при действия, накърняващи престижа на съдебната власт и независимостта на магистратите.

Конституцията на Република България в чл. 121, ал. 3 и ал. 4 регламентира, че разглеждането на делата е публично, освен когато законът предвижда друго, а актовете на правораздаването се мотивират. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 310) съдът обявява присъдата незабавно след подписването ѝ, като в случаите когато изготвянето на мотивите е отложено, се оповестява срокът, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни (чл. 308, ал. 1), с изключение на делата с фактическа или правна сложност, по които срокът е 60 дни. През последните години органите на съдебната власт задължително публикуват съдебните актове и мотивите към тях на своите интернет сайтове, което е израз на публичността. Българското законодателство не предвижда съдията да обяснява мотивите за постановения съдебен акт, напротив препоръчва му въздържане от коментар по висящи дела с цел гарантиране на неговата равна отдалеченост от страните, безпристрастност и обективно решение - основаващо се на силата на доказателствата по делото и вътрешното му убеждение.

Висшият съдебен съвет няма правомощия, не може да влияе или да задължи съдиите, прокурорите и следователите да правят публични разяснения във връзка с постановени от тях съдебни актове, дори по дела от обществен и медиен интерес. С разбирането, че отчетността е форма на независимостта на съдебната власт, ВСС многократно апелира към административните ръководители и магистратите - говорители, съобразно техните правомощия и компетентност, да предоставят информация, коментари и изявления по актуални въпроси, включително чрез лицата, отговарящи за връзките с обществеността. Административният ръководител, говорителят или експертът „Връзки с обществеността“, не трябва да допускат липсата на информация да провокира накърняване на независимостта на съдебната власт. При възникване на кризисна ситуация те незабавно трябва да реагират чрез публично изявление, право на отговор, предоставяне на уточняваща и/или допълнителна информация. С цел защита доброто име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се информира обществеността за естеството, обхвата, ограниченията и сложността в работата на съда, както и за процесуалните действия по конкретни дела, а ВСС чрез своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; негативна кампания, при която са нарушени и/или засегнати фундаментални принципи и правомощия на съдебната власт и магистрата; политическо вмешателство или натиск от страна на друга държавна власт или медии.

Професионалните сдружения, съсловните организации и магистратската общност също следва да подкрепят своите колеги при негативни публични изявления и медийни публикации, засягащи независимостта на съдебната власт.

Отправянето на неоснователни упреци към съдебната власт и към ВСС, създаването на обществени очаквания Съветът да въздейства и влияе върху работата на магистрата, органи на съдебната власт, както и да ревизира действията им е напълно недопустимо, в нарушение на закона и води до неправилно разбиране за функциите на ВСС.