Законът за храните ще е готов до края на годината

Законът за храните ще е готов до края на годината

Законът за храните ще е готов до края на годината

До края на годината трябва да бъде приет изцяло новият закон за храните, обяви бившият земеделски министър и депутат от ГЕРБ Десислава Танева по време на дискусията "Да! на българските храни", организирана от вестник "Стандарт". Дискусията за храните е част от по-голямата инициатива Да! На българската икономика”. 

Нормативният акт ще е един от първите закони, които ще внесем в новия парламент като той дори вече има готова изготвена оценка за въздействие, обясни Танева. Надявам се да поставим по-силен акцент в текстовете върху брандирането на българската храна в мрежата, за да улесним информираността на потребителите. Темата каква храна се консумира от нас е сред най-наболелите въпроси и ние трябва да предоставяме възможно най-здравословна храна на хората, независимо от доходите им. Танева обяви, че се предвижда запазване на данъчното облагане като все пак ще има нови правила за обратно начисляване на ДДС за плодовете и зеленчуците. Тя обяви, че ако ГЕРБ влезе в реално управление, ще направи всичко възможно за коригиране цената на газта надолу, така че тя да не засегне толкова много цените на стоките. Ще бъде продължен и проектът за изграждане на национално предприятие за противоградова защита, въпреки че служебният кабинет "Герджиков" не е направил нужното и може да има известно закъснение, все пак се очаква защитата на земеделските ни площи да стартира още на 1 януари 2018 година.

Националният омбдусман Мая Манолова обяви, че вече е получила официален отговор от европейския омбудсман, който каза, че е сезирал Европейската комисия по отношение на това дали е допустимо продукти с различно качество или две версии на един продукт да се продават в мрежата. Едната, която да е оригинална, а другата само със същото име. Ако отговорът е не, ще настояваме за наказание. Ако е - да, да бъде променен закона".

"В същото време българските продукти са достатъчно атрактивни. Затова институциите трябва да подкрепят българското, но явно това не стои така. Затова говори и шоковото поскъпване на тока. Това е удар по цялото производство на храни", каза още Мая Манолова. 

В същото време тя обяви, че вчера е подала жалба в съда зцаедно с 2 потребителски организации срещу решението на КЕВР да увеличи с 30 на сто цевата на газа. Нашите сметки сочат, че това повишение тябва да е едва 15 на сто. Надявам се една съдебна експертиза да докаже правотата ни.

Утре пък за първи път Българската хратнителна банка ще раздаде първите количества дарена храна без ДДС. Благодаря на производителите и търговците. Надяваме се този закон да превърне даряването на храни в ежедневна дейност. Тази банка спасява 200 000 тона храни, докато в Тексас, който е два пъти по-голям от България, едва 20 000 тона", каза още националният омбудсман. 

"Във Франция има и закон, който глобява търговските вериги за всеки килограм унищожена храна. Ако нашият закон не работи, ще приложим и това", завърши Манолова.

Председателят на националната браншова организация на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева заяви, че бизнесът настоява максимално бързо да бъде съставено правителство. Тя отличи нелоялните практики на една голяма верига, която вече е повишила цената на хляба и козунака, въпреки че доставчиците не са успели да направят това. Фирмите доставчици могат да подават оферти към веригите за повишаване стойността на продукцията си като офертата се обсъжда в рамките на 45 дни, но задължително се подава единствено на 1-во число от месеца. Ако документът постъпи на 2-ри, предложението се разглежда чак на 1-во число от следващия месец. правителството е нужно и държавата трябва да ни остави да работим, заяви Кукушева и допълни, че не искат от държавата пари, защото могат да си ги изкарат сами. Димитър Зоров от своя страна посочи, че трябва да се регулира незаконната търговия с живи животни между България и Румъния, тъй като това месо е без контрол и  гаранция за здравето на потребителите и в същото време не се плащат данъци за тази дейност. Зоров посочи и че в момента на пазара има много продукти от Полша и Германия, пакетирани като кашкавал без да са млечни продукти, с голямо съдържание на палмова мазнина и поиска този въпрос да бъде решен. 

 

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ