Жените и градът: В София няма оплаквания от словесен сексуален тормоз по улиците

През януари преди две години Одри Ньолтнер, урбанистка, която работи в парижкия квартал Курньов, кара розовото си малко колело. Непознат мъж пуска вулгарна реплика към нея. Младата жена си казва, че няма да търпи това и продължава по пътя си.  

В офиса разказва за словесното насилие на колегите си. Колега, мъж, заявява, че никога не се е питал дали жените обживяват градското пространство по същия начин като мъжете. Одри пък му разказва колко е трудно да си изядеш сандвича на пейка на открито, без да те притеснят.

И така се ражда идеята за обиколка по света – как живеят жените в градовете? Чувстват ли се защитени? Възползват и се напълно от градските пространства? Големите градове на Север по-гостоприемни ли са от градовете на Юг? Одри Ньолтнер и трима нейни колеги – една жена и двама мъже (равен брой в чест на паритета между половете), създават асоциацията Womenability, която стига и до София и за която френският „Монд“ разказва.

Те решават да правят интервюта, за да научат добрите практики и с идеята, че промяната може да дойде само от градовете. През 2016 групата получава подкрепа за идеята от кметството на Париж, ООН-жени и швейцарската фондация Pro Victimis.

7 месеца продължава проучването на 5 континента. В него са включени само градове, управлявани от жени – общо 25. Сред тях в Европа са Малмьо (Швеция), Прага (Чехия), Цюрих (Швейцария) и София (България). Хюстън (Тексас), Балтмор (Мериленд), Росарио (Арентна)  Монтевидео (Уругвай) са в Америка. Кавасаки (Япония), Kaйфенг (Китай) и Бомбай (Индия) – в Азия. Освен тях Кейптаун в Южна Африка, Франсистаун в Боствана, Африка, и Уелингтън в Нова Зеландия, в Океания.

Във всеки град Одри и Жулен Фернандес – един от съоснователите на групата, се срещат с женски организации и с местните власти. Обикалят по улиците, анализират транспорта, сигурността, чистотата, достъпът до средства.

Резултатите от тази анкета ще бъдат обявени на 8 март, но групата съобщава предварително, че проблемите са навсякъде по света, както и че между градовете има големи разлики.

В Швеция половото равенство се вижда на улицата. В София физическият сексуален тормоз на улицата е рядкост, защото навън има много хора и социалният живот е активен. В същото време в Южна Америка тормозът срещу жените е огромен, казва урбанистката.

75% от жените в София заявяват, че могат да се обличат, както искат, за да излязат навън, делът им в Хюстън е 100%, но в Мотевидео е само 25%.  59% от жените по света казват, че са преживели словесен сексуален тормоз – в Монтевидео – 72%, 12% в Цюрих и, внимание -  0% - в София.

Сред оригиналните градски практики в подкрепа на половото равенство са идеята на Бомбай да постави в едно от предградията статуи на Шива на ъглите, където мъжете често уринират. В Уелингтън кметицата е заменила ходещото човече на светофарите с фигурата на известната местна суфражетка Кейт Шепърд. В Кайфенг всеки ден в 19,00 ч. хиляди жени излизат да танцуват на улиците. В Монтевидео организация раздава водни пистолети на жените, за да се пазят от преследвачите. В Малмьо всеки понеделник един парк е запазен за момичета-скейтъри. А в Япония жените имат свободни часове, за да тренират жиу-жицу.