АПИ отговори на Румен Радев

По повод публикувано от избрания за президент Румен Радев мнение за възобновената от Агенция "Пътна инфраструктура" обществена поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на тол такси от автомобилите над 3,5 тона, пресцентърът на Агенцията уточнява, че "изключително коректно е цитирано" съобщението от сайта на АПИ, че става въпрос не за стартиране на нова обществена поръчка, а за възобновяване на такава, обявена преди повече от 9 месеца.

Поръчката за т.нар. тол система е обявена на 5 април 2016 г. От стартирането й до този момент тя беше нeколкократно временно спирана поради обжалвания и след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, съответно възобновявана. Видно от всички правови решения досега жалбите са били несъществени. Последното произнасяне в полза на АПИ е от 29 декември и затова е възобновена процедурата с нов краен срок за подаване на оферти.

Обявената обществена поръчка е в резултат на одобрен доклад от Министерския съвет от 11 ноември 2015 г. за въвеждане на смесена система за тол такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за леките коли. В него е посочено, че дейностите по внедряване, управление и поддържане на системата ще се възложат с обществена поръчка. И в изпълнение на това решение близо 5 месеца по-късно е обявена и обществената поръчка.

Разпореждането на премиера за обявяване на нови обществени поръчки е от 21 декември 2016 г. и АПИ категорично спазва тази препоръка, изтъкват от Агенцията. Въпросната обществена поръчка, както и останалите обществени поръчки на АПИ, до този момент не са били обект на консултации с президентската институция.

Стойността на обществената поръчка е 200 млн. лв. Размерът на тази инвестиция няма да е за сметка на държавата. Предвижда се изграждането на самата система да бъде за сметка на избрания изпълнител. Той трябва сам да я плати, да я авансира и едва след успешното й заработване да започне изплащането й с пари от събраните приходи.

Едно от решенията за въвеждане на тол системата е събиране на приходи при различни цени от различни видове превозни средства и по различни пътища, както и да се приложи принципът "потребителят/замърсителят плаща", така че тези превозни средства, които най-много увреждат пътищата, да заплащат повече. Смята се, че този подход ще позволи на държавата да въведе интегрирана и единна система за събиране на пътни такси без формиране на задръствания и опашки от превозни средства по пътищата.

Не на последно място въвеждането на системата ще доведе до значително повишаване на събираемостта на средства за пътищата - според първоначалните изчисления годишните приходи биха достигнали близо 1 млрд. лв., които ще бъде реинвестирани в пътната инфраструктура на държавата, допълват от АПИ.

В доклада за глобалната конкурентоспособност за 2013-2014 г. на Световния икономически форум България заема 102-о място от 148 държави по качество на инфраструктурата. Това е вследствие от дългосрочното хронично недофинансиране на националната пътна система. За реализирането на смислена, последователна и устойчива политика по отношение на поддръжката на пътищата са нужни допълнителни поне 600 млн. лв. годишно. В момента държавата събира 300 млн. лв., посочват още от Агенцията.

Понастоящем, приходите от винетки са недостатъчни за поддържането на пътната мрежа. В приетата от Министерски съвет на 16 септември 2015 г. Стратегия за развитие на пътната инфраструктура у нас за периода 2016-2022 г. и средносрочна оперативна програма за изпълнение на стратегията е посочен финансов недостиг в размер на 6,92 милиарда лева.

Стратегията за развитие на пътната инфраструктура сочи, че държавата се сблъсква с предизвикателства при финансирането на строителството и необходимата рехабилитация на всичките съществуващи пътища и мостове.

С изграждането на тол системата България ще застане сред водещите страни в Европейския съюз по отношение на внедряването на една от най-модерните и справедливи системи за платено преминаване по пътищата. Като допълнителни положителни ефекти от въвеждането на подобни системи в други страни от Европа, се констатира повишаване на данъчния контрол, респективно прекратяване на незаконни действия, като фиктивен износ, превоз на недекларирани или неправилно декларирани стоки и др., заявяват от АПИ.