ГЕРБ постави цел – шест депутата в следващия Европарламент

"От 23 до 26 май около 500 млн. граждани на ЕС ще избират евродепутати. ГЕРБ си поставяме задачата да имаме шестима или повече депутати в следващия Европейски парламент, както и да работим за това ЕНП да бъде първа политическа сила". Това заяви в декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ заместник-председателят на партията Цветан Цветанов.

„ЕНП изпълнява обещанията си от 2014 г. – върнаха европейската икономика към растеж. Създадени са 12 милиона нови работни места. Безработицата е с най-ниските нива от 2008 година. От 2015 насам броят на незаконните имигранти е намалял с 90 %, благодарение на предприетите мерки. Тези резултати са постигнати с политики и усилия на всички държави от ЕС. Пред Европа остават общи предизвикателства, които не могат да бъдат решени от нито една страна поотделно. Осъзнавайки това, още в началото на февруари т. г., ГЕРБ ще инициира граждански диалог под надслов "Европа в нашия дом”. Всички трябва да работим за по-сигурна, просперираща, справедлива, устойчива и единна Европа”, допълни Цветанов.

Ето цялото слово на председателя на парламентарната група на ГЕРБ:

През тази година политическият календар включва важни избори, първият от които е за Европейския парламент, а вторият - за местни органи на властта. Това гарантира интензивен политически дебат през цялата година, който би трябвало да стимулира законодателната активност на българския парламент и работата на всички държавни институции. Много ми се иска през идващите месеци прагматизмът в тази зала да заглуши популизма, а политическите аргументи да вземат връх над заклинанията. Сред нас има политици, които все още не разбират, че хората не приемат обидно кресливия им тон. Защото според немалко българи подобен патос е дълбоко неискрен и непродуктивен.

ПП ГЕРБ се гордее с това, че е възприемана като най-европейската партия у нас. Това твърдят близо половината българи в изследвания от декември 2018 г. БСП е определяна като категорично проевропейска партия едва от 11%. На този фон изглежда логично ръководството на БСП да си представя евровота главно като повод за премерване на силите между БСП и ГЕРБ и като оценка за управлението на ГЕРБ.

Ние от ПГ на ГЕРБ подкрепяме Европейския парламент в намерението му да превърне евровота в „избори за Европейския съюз”. Избирателите трябва да знаят какъв е залогът на вота им. От 2018 г. тече общоевропейски граждански дебат за бъдещето на Европа. Над 8000 младежи от страните-членки обобщиха очакванията си към ЕС в 100 идеи, като първите 10 бяха представени в ЕП в рамките на „Младежкия парламент” през ноември 2018 г.

На предстоящите местни избори очаквано всяка партия ще се стреми не само да победи, но и да се представи по-добре в сравнение с предишни избори. Сега ГЕРБ управлява 130 общини с население от 5 млн. и половина души. Искаме да погледнем с повече оптимизъм и към населените места, в които досега не сме печелили местен вот. Без колебание ще номинираме сегашните ни кметове, които са възприемани като успешни. Ще подкрепим хората, които доказано са допринесли за подобряване на средата на живот в своите населени места. Освен в партийните оценки, ще се вслушаме и в обществените настроения. Ще дадем „зелена светлина” на проработилите регионални политики. Целта ни е да провеждаме последователна регионална политика, която да се ползва с обществено одобрение и надпартийна подкрепа. Поради това ще подкрепяме и успешни кметове, които са издигнати от инициативни комитети, но с които сме имали добър диалог през последните 4 години.

Един от важните законодателни приоритети за новия парламентарен сезон е свързан с дебата за изменения в Изборния кодекс. Ще се съобразим с докладите на ЦИК за проведените експерименти, както и с анализите на БАН и на Софийския университет за електронното гласуване. Търсим баланс между високотехнологичен изборен процес и привличане на вота на българите от чужбина от една страна, и постигане на гаранции за сигурност на вота - от друга. Предстоят изменения в Закона за съдебната власт, според плана към Актуализираната стратегия и препоръките в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК. Ще усъвършенстваме режима на усвояване на програмни средства от структурите в съдебната система. Ще работим по НПК, ГПК и АПК, както и за утвърждаване на съдийското самоуправление и развитие на електронното правосъдие. Чрез изменения в НК и в Закона за борба с домашното насилие, ще доразвием режима на борба с домашното насилие и защитата на личните права на жените и децата. Ще финализираме едногодишната проверка по прилагането на Антикорупционния закон и след като отчетем становищата на всички институции, ще го оптимизираме. Промените, които ще направим в търговското законодателство, ще повишат сигурността на търговския оборот и ще защитят българските и чуждестранните инвеститори. Ще развиваме и законодателството за електронни административни услуги и електронна правна идентификация на субектите.

В приоритетната за нас сфера на образованието внасяме Изменение на Закона за висшето образование с цел усъвършенстване на акредитацията на висшите училища и гарантиране на по-добро качество на обучението. Предлагаме програма за развитие на компетентности и умения, необходими за времето на Индустрия 4.0. Ще инициираме „Клуб по дебати” към парламента, за да развием гражданските компетентности и кариерното ориентиране на младите хора.

За периода от 2017 до 2019 г. бюджетът се увеличи с около 10 млрд. лв. Така, без да сме променяли параметрите на данъчната политика, вече можем да си позволим да преразпределяме повече средства, което означава, че българите произвеждат повече. През 2019 г. насочваме усилията си към присъединяване на страната ни към ERM II и Банковия съюз. България е първата членка на ЕС извън еврозоната, която пое по пътя към еврото след като Банковият съюз бе до голяма степен завършен. Предстои оценка на качеството на активите от ЕЦБ, както и последващи стрес-тестове. Надяваме се те да потвърдят стабилността на банковата ни система.

В сферата на здравеопазването регламентирахме нормативно функционирането на единната национална здравноинформационна система и очакваме основните й елементи да бъдат изградени до края на годината. След промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които въведохме стриктно и обективно наблюдение на наличностите и контрол на паралелната търговия с лекарства, очакваме преодоляване на дефицита на животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти за българските граждани. Ще продължим обществените и експертни дискусии в търсене на оптималния здравноосигурителен модел. ПГ на ГЕРБ апелира към колегите ни народни представители в парламента - нека сектор „здравеопазване” от терен на остра политическа полемика се превърне в пример за надпартиен диалог в интерес на българските граждани.

През 2019 г. ще се приеме нов закон за ВиК. Общо 1.35 млрд. лв. за инвестиции във ВиК структурата ще получат 14 ВиК оператора. Предстои да финализираме първия етап от програмата за саниране и да създадем модел за продължаването й. След промените в нормите за проектиране на пътища, отнасящи се до тяхното качество и безопасност, през 2019 г. възнамеряваме да завършим изграждането на отсечката „Ябланица-Боаза” от АМ Хемус и доизграждането й вече е необратим процес. Ще стартираме процедурата по изграждането на пътя Видин-Ружинци и ще сключим договор за изграждането на АМ Струма през Кресненското дефиле.

В сферата на земеделието се очаква до края на февруари правителството да внесе в парламента проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. През тази парламентарна сесия ще работим и по Закона за храните, както и по Закон за българската маслодайна роза – в отговор на исканията на производители и преработватели.

За нас от ГЕРБ, темата за обединението зад национални каузи, е особено важна. Неслучайно слоганът на българското европредседателство беше „Съединението прави силата”. Каузи не липсват и днес, когато в Брюксел протестират превозвачите от транспортните фирми, които имат принос към БВП на България. Наясно сме, че ако се приемат регулациите в пакет „Мобилност 1“, по-големите български фирми ще бъдат принудени да работят в централна Европа, или в страни, в които регулациите не важат. По-малките фирми просто ще фалират. В подобна ситуация сме длъжни да защитим интересите на превозвачите. Още повече, че протестите им се подкрепят масово от българите, при това независимо от техните политически пристрастия. Премиерът Борисов, министри и евродепутати от България, нееднократно през 2017-18 г. поставяха проблема на най-високо европейско ниво. Ето това е пример за единение на нацията зад кауза.

През 2019 г. Пловдив е Европейска столица на културата. Местната власт, хората на духа и културата и гражданското общество се обединиха и създадоха своя проект „Заедно”, за да реализират над 400 артистични събития. Те получиха подкрепа от бизнеса, както и от всички етнически общности, които вярват, че диалогът, уважението и общата кауза променят нашите градове и нас самите. Над 1200 доброволци от страната и чужбина ще работят за целите на Европейската столица на културата в България. Близо 100 читалища от страната ще представят вековните ни традиции и самодейното ни изкуство. Творци от 30 държави ще участват в програмата. Над 2 млн. са очакваните посетители на Пловдив, които ще се запознаят с културното ни наследство. Ето още един добър пример за единение в името на национална кауза.

Не така обаче разбира единението президентът, който посвети на критики към управляващите обръщението си към нацията в новогодишната нощ. Р. Радев препотвърди нежеланието си да работи за хората заедно с техните избраници начело на властта. За какво единение говори той тогава? Неслучайно някои определиха думите му като агресия, други - като революционен патос в конгресна зала, а трети - като израз на лични политически амбиции. Европейски медии коментираха,че речта му е „свръхполитизирана” и заподозряха, че наричайки се обединител на нацията, той успява единствено да провокира разделение и омраза