Президентът Путин и перспективите в развитието на Русия

Ролята на държавния глава в Русия "винаги е ставала специална (. . .) в трудни и противоречиви условия", когато страната, изправена пред "исторически предизвикателства", е била и "обект на външна агресия", изтъква "Росийская газета" в статия, озаглавена "Мисията на президента Путин" и цитирана от БТА.

Подобни моменти изискват от човека, застанал начело на Русия, "безпрецедентни усилия, за да обедини държавните и обществените сили", излизайки извън рамките на "написани вече сценарии", подчертава историкът Андрей Шутов от страниците на московския официоз.

Авторът предупреждава, че в съседни страни от две десетилетия насам "добиват колосален мащаб русофобски нагласи". "Русия предстои да изработи лекарство срещу тази епидемия. Русофобията трябва да излиза скъпо на нашите недоброжелатели", заявява той.

В материала се припомня "мащабната модернизация и превъоръжаване на армията и флота" в Русия, развитието на руския военнопромишлен комплекс през последните години, престижът на военната професия в страната.

"Днес няма как да се отрече нарастващата роля на Русия в света и нашият потенциал да решаваме най-трудни въпроси, да демонстрираме успехи в икономическото и социалното си развитие. Решаваща роля тук изигра личността на руския президент Владимир Путин", твърди "Росийская газета".

Печатът коментира промените в руския основен закон, предложени от Путин миналия месец в посланието до парламента. Работна група към президентския Съвет по човешките права обсъди поправките и реши, че в тях "липсва концепция", а върху предложенията се работи с прекалено високо темпо, пише "Комерсант".

Вестникът цитира Николай Сванидзе, шеф на комисия към Съвета, според когото "няма обяснение защо поправките се приемат точно сега - какво толкова става в Русия, че да изисква радикална промяна в конституцията?".

Властта в Русия смята да легитимира поправките с допитване до обществеността, но обществото все по-често се изказва скептично за практическата сила на основния закон. Крайно редки са например случаите Конституционният съд да защити нечии права от други съдилища, от изпълнителната власт, от силовите структури, посочва "Независимая газета".

Трудно е да се схване къде е принципната отлика или предимство на конституцията пред другите норми, които властта тълкува и прилага в свой собствен интерес. Щом един ръководител е признат за легитимен, обществото е готово да одобри всякакви поправки, без много да се замисля за качеството им, констатира изданието.

"Руската политическа реалност невинаги се вписва в нормалната демократична логика. Най-добре го разбират - или го усещат - Путин и неговото обкръжение", заключава "Независимая газета".
Банките и държавата "загряха" през 2019 г. икономиката на Русия, пише "Комерсант" в друг материал под заглавие "ВВП угоди на всички" - руското съкращение може да се разчете и като "брутен вътрешен продукт", и като "Владимир Владимирович Путин".

Според първите оценки на федералната статистика БВП на Русия за 2019 г. е 1,3 на сто - точно по средата между очакванията на експертите и на икономическото министерство. Основен фактор за растежа на руския БВП миналата година си остава частното търсене - но не и търсенето на стоки, а на финансови услуги, отбелязва всекидневникът.

Седемдесет и четири процента от жителите на Русия са недоволни от дейността на предишното правителство и засега не могат категорично да оценят промените след оставката на кабинета Медведев. Това сочат данни на социологическия център "Левада", цитирани в още един анализ на "Комерсант".

Правителството на Дмитрий Медведев излезе в оставка, веднага щом бе огласено посланието на Путин до парламента. Впоследствие бе назначен нов кабинет начело с Михаил Мишустин. Според 46 на сто от говорилите пред "Левада" обаче идването на новите министри няма да промени нищо в Русия.

Трийсет и осем на сто, напротив, очакват положението в страната да се подобри. Експерти отбелязват, че новите политици винаги получават кредит на доверие, но дали ще е за дълго, зависи от това дали екипът на Мишустин ще осигури икономически растеж в Русия, добавя "Комерсант".

"Известия" разглежда проблемите с т. нар. национални проекти, наследени от новото правителство на Русия. Тези федерални проекти от 2018 г. включват разработки в три насоки - "Човешки капитал", "Комфортна среда за живот" и "Икономически растеж". За тях са изразходвани 91,5 на сто от средствата, отпуснати за 2019 г., но все още има непостигнати цели, сочат данни на предходния кабинет.

Сред изоставащите са по-специално проекти в сферите на дигиталната икономика, здравеопазването и демографията. Министрите, отговаряли за тях, не влязоха в новото правителство, припомня вестникът.

Правителството на Мишустин обяви "кръстоносен поход" срещу портмонетата на хората в Русия, заявява в заглавие "Свободная преса".

В най-близка перспектива руската власт ще задейства "система за тотално проследяване" на разходите на гражданите, се казва в статията.

Бившият данъчен шеф Мишустин, веднага щом бе назначен, заяви, че сред задачите си вижда създаване на "регистър за доходите на домакинствата". Неговото правителство измисля все нови начини да печели средства за изпълнение на поставените от президента социални свръхзадачи. Става дума за 400-500 милиарда рубли всяка година. Държавните служители не крият, че се канят да извадят тези пари от хорските джобове, алармира вестникът.

"Един умен американски президент навремето каза, че правителството не е решение за нашите проблеми. Тъкмо то е всъщност проблемът. В днешна Русия това личи дори по-добре, отколкото в Америка", се казва в коментар на опозиционния "Новая газета".