Скритите сили на приятните за общуване хора

Когато се запознаем с някого, първите 5 минути обикновено са трудни. Мнозина в това време се чувстват уязвими, несигурни и срамежливи. Има обаче и някои хора, на които мигновено им се получава. Те са едва ли не "царете" на първото впечатление при общуването. Сякаш им е заложено по природа да стават симпатични. Особено, ако са с приятна външност и бистър ум.

Ако не смятате, че сте от тях, не се отчайвате. Харизмата може да се учи. Как? Тук следват някои от най-важните характеристиките на приятните хора, цитирани от Business Insider. С това поведение бихте могли да привлечете повече колеги, клиенти и партньори и да спечелите симпатиите им. 

...

1. Приятните за общуване хора са застанали свободно. Да, вероятно родителите са ви учили да стоите с изправен гръб и дръпнати назад рамене, когато се запознавате с някого. Може да сте чели, че е полезно да снишите нивото на гласа си с два регистъра или да стиснете ръката на другия оживено. Чудесно е да показвате невербална увереност, но това ще ви свърши работа максимум до минута-две. После ще започнете да изглеждате все едно си придавате важност.

Следвайте примерите на Бил Клинтън и Нелсън Мандела. Клинтън е правил стъпка напред, избягвайки сигнала за присъствие на властова фигура и посланието "ти трябва да дойдеш при мен, защото аз управлявам нещо". Мандела пък е стъпвал напред с усмивка и малко се е накланял, когато се е запознавал с нов човек, като знак за уважение. Това се разчита като такъв знак в почти всяка култура.

2. Приветстват влиянието на докосването. Лишеното от всякакъв еротичен подтекст, обикновено докосване може да бъде изключително силно. То пречупва естествените бариери. Такъв пример е съвсем лекото потупване по рамото на другия човек.

3. Владеят силата на "социалното джиу джицу". Срещате някого. Говорите с него 15 минути. И си тръгвате, мислейки "Уау, имахме страхотен разговор! Той/тя е невероятен/а!". След това се замисляте няколко пъти за казаното и осъзнавате, че не сте научили нищо за нея/него. Забележително харесваните хора са майстори на социалното джу джицу – древното изкуство да накараш човека отсреща да говори продължително за себе си, без дори да осъзнае, че се е случило.

Това умение се тренира лесно. Само трябва да зададете правилните въпроси, да оставите темите с отворен край и да отворите място в разговора за описания и интроспекция. Питайте как, защо или кой.

Продължава на следващата страница.

4. Опитват да загубят. 

Всеки човек автоматично започва да се конкурира с другия, когато завърже разговор с непознат. Особено тежко се получава, когато се заговорим с човек с подобно на нашето образование, от сравним бизнес. Хватката обаче е не да опитваме да надхвърлим събеседника с намеци за лични постижения, а да му позволим да бъде по-добър от нас в нещо. Всеки от нас е по-добър в определен аспект. Идеята е да опитаме "да загубим" от другия в някакво отношение. Да признаем своя слабост. Така ще се покажем като истински човек и хората ще започнат да ни харесват.

5. Не молят за нищо в първия разговор. 

Фокусират се върху това, което могат да направят за другия, а не за себе си. Не бързат да извадят нетуъркинг картата и да попитат за някаква полза веднага щом разговорът е станал приятен.

6. Завършват искрено. Например с "Беше ми приятно", "Благодаря, че говорихме за това" и с усмивка, плюс "Приятен ден". Да направиш добро първо впечатление е също толкова важно, колкото да направиш добро впечатление на финала.

И, не на последно място, приемат, че не е лесно. Дори е рисковано. Съзнават, че да бъдеш малко по-искрен, малко по-склонен да правиш комплименти, малко по-уязвим, означава да изложиш повече от себе си пред непознатия навън.