Да похарчим спестеното в кризата!

Коронакризисните спестявания се нуждаят от специален подход, обобщават експертите от McKinsey Global Institute в ново свое изследване, посветено на  възстановяването на потребителското търсене и дългосрочните ефекти от covid пандемията. То улавя необичайното въздействие на кризата от 2020 г. върху поведението на потребителите - един от традиционните основни двигатели на икономиките, на когото се възлагат надежди и за възстановяване на предпандемичната икономическа динамика. След като проучили подробно показатели за потребителското търсене в големите икономики - Китай, Франция, Германия, Великобритания и САЩ, авторите на доклада констатират, че надеждите за много по-бързо възстановяване на предпандемичната иковомическа динамика са напълно основателни, тъй като то ще бъде улеснено от харченето на спестявания, направени по време на периода на ограниченията и подкрепата с финансови помощи от правителствата за бедстващите сектори и работещите в тях. Но, COVID-19 несъмнено ще доведе до промени в структурата на потребление, а неговата подкрепа ще изисква развитието на инфраструктура, казват авторите на доклада.

Динамиката на обема на спестяванията на населението в сравнение с показателите за 2019 г. варира от 10% увеличение в КНР до ръст от 2,3 пъти в САЩ и 2,6 пъти в Обединеното кралство. В същото време характеристиките на търсенето („обемът на неизхарченото при пандемия“) показват обратната и много по-рязка динамика: от минус 3% в потреблението на стоки в САЩ до минус 14% във Великобритания, с двуцифрен спад в потреблението на услуги във всички разглеждани страни (минус 15% в САЩ, минус 22% във Франция, минус 31% във Великобритания).

Анализаторите от McKinsey показват за сравнение резките разлики между коронавирусната криза и рецесията от 2007-2009 г.: тогава спадът в потреблението в тези икономики е варирал от 1% до 6%, срещу 11-26% през 2020 г.

Продължителността на възстановяването след кризата 2007-2009 беше около десет тримесечия срещу няколко пъти по-кратка (едно или две тримесечия) през 2020 г., което увеличава шансовете за по-голяма неравномерност на процеса.

Авторите вече отбелязват забележими изкривявания в ръста на търсенето при различните по възраст и доходи групи: „отложеното за харчене“ е съсредоточено предимно в "джоба" на хората с по-високи доходи и при по-младите. В същото време най-бедните и по-слабо образованите, както и по-възрастните работещи са били в по-голям риск да загубят работата си по време на първата година от коронакризата, което ангажира при тези групи по-голямо от всякога участие на държавите в борбата срещу нарастващата социално разделение.

Заможните домакинства от своя страна е възможно да останат на позиция "отложени разходи" много по-дълго: склонността им да спестяват, ще остане повишена в дългосрочен план, точно както през 2007-2009, предполагат от McKinsey. Затова, пътищата за възстановяване ще зависят пряко от сценариите за изразходване на тези средства: например инвестициите в недвижими имоти и дългосрочни активи имат нисък мултиплициращ ефект, което означава „забавяне“ на растежа на възстановяването с години, както пр глобалната финансова криза. Ръстът на разходите в секторите на услугите и развлеченията, както и увеличаването на дела на „цифровото“ потребление - тенденции, които се развиха дълго време в ерата преди доковидната епоха, остават под заплаха на фона на икономическата несигурност, отчитат още експертите.

McKinsey оценява и къде новите постковид потребителски навици могат да променят предишните тенденции. Това ще важи с особена сила при бързия растеж на онлайн търговията на дребно с храни (който ще продължи), значителното увеличение на разходите за ремонти и обновяване на дома - търсене, което стана популярно в развитите страни по време на локдауна, но запазва достигнатите обороти и след смекчаването на мерките (нова дългосрочна тенденция), както и онлайн медицината (която също ще запази нивата на популярността си, изстреляла се рязко нагоре по време на локдауните).  В тези сегменти „новите навици“ разчитат на вече разработена (разпространена мрежа) или на инфраструктура, създадена по време на пандемията - например „антикризисните“ безвъзмездни средства за реновиране допринасят за огромния мащаб на ремонти и благоустройство на домовете във Франция.

Тенденциите, които с времето ще избледнеят, включват избягването на въздушните пътувания, преминаването към онлайн обучение и рязкото намаляване на офлайн сектора на развлеченията. Авторите предлагат това да се вземе предвид и на ниво публична администрация при управлението на възстановяването: например инвестициите в инфраструктура, на които се основават полезните за възстановяването актуални тенденции, могат да спасят и ускорят този процес. На първо място, става дума за подкрепа на потребителското търсене и дигитализиране на здравеопазването.